Мери Додж - Сребърните кънки

Имаше и красиви фризландски девойки с дървени обувки и поли от груб плат, на главите с венци от чисто злато, завършващи на слепоочията със златни розетки, украсени със стогодишни дантели. Някои носеха златни гердани, медальони и обеци. Голяма част се беше задоволила с позлатени или даже с пиринчени накити, но не бяха рядкост фризландките, украсили венците си с цялото семейно съкровище. В този ден не една селска девойка носеше на главата си злато, равняващо се на две хиляди гулдена.

Тук-таме из тълпата се виждаха селяни от остров Маркен, обути в кломпени, с черни чорапи и възможно най-широките панталони; както и жени от Маркен — с къси сини поли и черни жакети, с весели бродерии на гърдите. Те носеха червени наръкавници, бели престилки и шапчици като епископски митри върху златистите коси.

Видът на децата често беше така необичаен и странен, както и на възрастните. Накратко, една трета от тълпата като че ли беше направо слязла от платната на някой холандски музей.

Сякаш имаше поне по един представител от всеки холандски град: водоносачи от Утрехт, сиренари от Хоуда, грънчари от Делфт, ракиджии от Схкдам, шлифовачи на диаманти от Амстердам, търговци от Ротердам, продавачи на сушена херинга и дори двама сънливи пастири от Тесел. 83 83 О-в в Северно море Б. пр. Всеки мъж си имаше лула и пунгия. Някои, може да се каже, носеха „пълната екипировка на пушача“: лула, тютюн, шило за почистване, сребърна мрежичка да покриват огнището на лулата и кутия силен серен кибрит.

Не забравяйте, че са редки случаите, в които истинският холандец е без лулата си. Може да стане така, че за миг да престане да диша, но ако забрави за лулата си, значи е на смъртно легло. Но тук нямаше такива тежки случаи. Отвсякъде се носеха кълба дим. Колкото по-фантастични форми имаше кълбото, толкова по-кротък и сериозен беше пушачът.

Погледнете онези момчета и момичета на кокилите! Добро хрумване. Така виждат над главите и на най-високите. Необичайно е да гледаш тези малки фигури във въздуха, понесени от невидими нозе. Изражението на топчестите им лица е толкова решително, че не е чудно, дето старите господа с болни крака нервничат, примигват и треперят, когато малките дългокраки чудовища минават край тях.

В някои книги ще прочетете, че холандците са тихи хора — наистина обикновено са такива, но ослушайте се: чували ли сте някога подобен грохот? Създаден все от човешки гласове — всъщност, и конете помагат малко, и цигулките жалостиво скърцат (колко ли ги боли, когато ги настройват!) — но главното множество звуци идват от огромния vox humana, който принадлежи на тълпата.

Едно чудато малко джудже с тежка кошница, което непрекъснато снове сред хората, също доста помага. Над всички други шумове се чува пронизителният му вик: „Лули и тютюн!“

Друго момче — негов брат, — по-голямо на ръст, но явно по-малко на години, продава понички и бонбони. То призовава всички хубави деца, от близо и далече, да дойдат бързо, преди сладкишите да са свършили.

Вие познавате доста от присъствуващите зрители. Горе в онзи павилион, издигнат на края на леда, се намират някои хора, които сте виждали съвсем скоро. В центъра е мадам ван Хлек. Спомняте си, че тя има рожден ден, затова заема почетно място. Там е и мънер ван Хлек — лулата му от морска пяна не е сраснала с устните му, само така изглежда. Там са дядото и бабата, които срещнахте на празника на свети Никлас. При тях са и всички деца. Времето е толкова меко, че са довели дори бебето. Клетото малко същество е увито почти като египетска мумия, но радостно гука, а когато свири оркестърът, в такт весело сгъва и разгъва ръцете си, на които има ръкавички.

Дядото — с лула, очила и кожен калпак, представлява прекрасна гледка с бебето на колене. Застанала високо върху покритата с навес платформа, групата наблюдава всичко наоколо. Не е за чудене, че дамите гледат с доволство гладкия като стъкло лед: когато си опрял крака не на скамейка, а на грейка, можеш да се чувствуваш удобно дори ако седиш до Северния полюс.

С тях има един господин, който по нещо прилича на свети Никлас — какъвто го видяха децата от семейство вая Хлек на пети декември. Но светията имаше дълга бяла брада, а това лице е гладко като ябълка. Негово светейшество беше по-закръглен (между нас казано, беше си сложил и два напръстника в устата), а бузите на този господин без съмнение не бяха издути. Значи, не беше свети Никлас. Недалече, в съседния павилион, седяха ван Холпови със сина си и семейството на дъщеря си от Хага. Сестрата на Петър не е човек, който забравя обещанията си. Донесла е букети от изключителни парникови цветя, предназначени за победителите.