Мери Додж - Сребърните кънки

Гретел погледна натъжено Ханс, който подръпна шапката си и отговори почтително:

— Ах, госпожице, дори да се включим, не ще можем да се пързаляме като останалите. Кънките ви, както виждате, са от дърво (и той вдигна крак, за да й покаже), а то бързо се намокря, залепва се за леда и се препъваме.

В очите на Гретел се появи закачливо пламъче, като си спомни за сутрешното неблагополучие на Ханс, но се изчерви и едва продума плахо:

— Не, не можем да участвуваме, госпожице, но не бихме ли могли поне да погледаме състезанието в уречения ден?

— Разбира се — отговори Хилда, като приятелски се вглеждаше в сериозните им лица и от сърце съжаляваше, че е похарчила толкова много от джоб-ните си пари този месец за дантели и украшения. Сега й бяха останали само осем квартйъс 13 13 Дребна сребърна монета, равна на четвърт гулден. Б. а. , с които можеше да се купи едва един чифт кънки.

Като погледна с въздишка различните размери на обувките им, тя попита:

— Кой от вас се пързаля по-добре?

— Гретел — отвърна Ханс, без да се замисля.

— Ханс — отвърна Гретел, едновременно с него. Хилда се усмихна.

— Не мога да купя кънки и на двамата, имам пари само за едни обикновени кънки — но ето ви осем квартйъс. Решете за кого от вас е по-вероятно да спечели надбягването и купете кънки. Съжалявам, че нямам пари за по-хубав чифт. Довиждане!

И като кимна усмихнато, Хилда подаде парите на развълнувания Ханс и бързо се плъзна напред, за да се присъедини към приятелите си.

— Госпожице! Госпожице вая Хлек! — извика високо Ханс, като се препъваше подире й, защото вървите иа едната му кънка се бяха развързали.

Хилда се обърна и закри с ръка очи от слънцето. На Ханс му се стори, че тя плува във въздуха и идва все по-близо.

— Не можем да вземем парите — запъхтяно изрече Ханс, — макар да знаем, че ги давате от сърце.

— Защо да не можете? — изчерви се Хилда.

— Защото не сме ги спечелили с труд.

И Ханс се поклони като клоун, но погледна гордо като принц царственото момиче.

Хилда имаше пъргав ум. Беше забелязала, че на врата на Гретел има красиво дървено герданче.

— Направи ми герданче, Ханс — каквото има сестра ти.

— С радост, госпожице. У дома имам липово дърво, гладко като слонова кост. Герданчето ще бъде готово до сутринта.

И Ханс припряно се опита да върне парите, обаче Хилда решително отказа да ги вземе.

— Та тези пари са дори малко за такова герданче — и потегли като стрела, оставяйки след себе си и най-бързите кънкьори.

Ханс я изпрати с учуден поглед — разбрал, че е безсмислено да й противоречи повече.

— Така може — промърмори той на себе си и на вярната си сянка Гретел. — Ще трябва да работя непрекъснато и да бодърствувам половината нощ, ако мама разреши да изгоря цяла свещ, но ще направя герданчето. Можем да задържим парите, Гретел.

— Каква мила госпожица! — извика Гретел, като пляскаше радостно с ръце. — О, Ханс! На добро е било, дето щъркелът сви гнездо на покрива ни миналото лято. Помниш ли — мама каза, че ще ни донесе щастие, и колко плака, когато Йонсон Колп го застреля. И каза, че това ще му донесе нещастие. Най-после щастието дойде при нас! Ако мама ни изпрати утре в града, можеш да купиш кънки от пазара.

Ханс поклати глава.

— Госпожицата ни даваше парите за кънки, но щом ги спечелвам с труд, Гретел, ще купя с тях вълна. Имаш нужда от топъл жакет.

— О — извика отчаяно Гретел, — не искаш да купиш кънки?! Слушай, много рядко ми е студено. Мама казва, че кръвта във вените на бедните деца направо тича нагоре-надолу и пее: „Трябва да ги топля! Трябва да ги топля!“… Ханс — продължи тя, като едва не хлипаше, — щом казваш, че няма да купиш кънки, да знаеш, че ще се разплача — какво от това, че ми е студено? Искам да кажа, наистина ми е топло, разбираш ли?

Ханс я стрелна с очи. Като всеки холандец, той изпитваше ужас от сълзите и от бурното изразяване на чувствата — а най-много го плашеше да види насълзени очите на сестра си.

— Имай предвид — каза Гретел, усетила колебанието му, — че ще ми бъде много мъчно, ако се откажеш от кънките. Не ги искам за себе си. Не съм такава използвачка. Искам ти да си купиш, а когато порасна, ще ми стават и на мене. Преброй монетите, Ханс. Виждал ли си толкова много пари?

Ханс замислено въртеше парите в ръце. Никога през живота си не беше желал толкова силно да има кънки — защото още преди беше разбрал за надбягването и като всяко момче до болка мечтаеше да премери сили с останалите деца. Сигурен беше, че с чифт добри метални бързоходки можеше лесно да остави зад себе си повечето момчета на канала. Освен това доводите на Гретел бяха толкова приемливи … От друга страна, знаеше, че дребничката, но жилава и подвижна Гретел след едноседмични упражнения с добри бързоходки щеше да бъде по-добра кънкьорка от Рихи Корбес и дори от Катринка Флак. Проблесналата мисъл го накара веднага да вземе решение. Щом Гретел се отказва от жакет, ще получи кънките.