Мери Додж - Сребърните кънки

Ханс много го биваше за дърворезба, а и двамата с Гретел разбираха от градинарство. Гретел умееше да пее, да шие и да тича с високите, собственоръчно направени кокили по-добре от което и да е момиче в околността. За пет минути можеше да запомни цяла балада, можеше да намери всяко цвете или трева, които назовеш, стига да му е времето, но се боеше от книгите и често само при вида на черната дъска в старото училище очите й плувваха в сълзи. Ханс, наопаки, беше сериозен и упорит. Колкото по-трудна беше задачата — независимо дали в учението, или в ежедневния труд, — толкова повече му допадаше. Момчета, които извън училище му се подиграваха на закърпените дрехи и износените кожени панталони, почти всяка учебна година се принуждаваха да му отстъпват почетното място. Не след дълго той остана единственият ученик, който нито веднъж не беше посещавал „ъгъла на ужасите“, където висеше страшният камшик, а над него — следният надпис: „Учи, учи, мързеливецо, или камшикът ще те научи!“

Гретел и Ханс можеха да си позволят да ходят на училище само през зимата. През изминалия месец останаха у дома, защото трябваше да помагат на майка си, Раф Бринкър имаше нужда да го наглеждат непрестанно; а трябваше и да се омеси хляб, да се чисти къщата, да се плетат чорапи и други вещи за продан на пазара.

В това студено декемврийско утро, докато децата помагаха на майка ой, на канала се появи весела тълпа пързалящи се момичета и момчета. Между тях имаше отлични кънкьори и когато прелитаха разноцветно облечените фигури, сякаш ледът внезапно се стопяваше и по течението се носеше весела леха с лалета.

Там беше Хилда ван Хлек, дъщерята, на заможния кмет, в скъпи кожи и широко кадифено палтенце, а до нея хубавото селянче Ани Боуман, предизвикателно облечена с грубо алено жакетче и къса синя поличка, под която се виждаха красивите й сиви домашно плетени чорапи. Следваше гордата Рихи Корбес, чийто баща — мънер ван Корбес, беше един от управниците на Амстердам. Около нея кръжаха Карл Схомъл, Петър и Лудвиг ван Холп 10 10 Лудвиг, Гресел и Карл са кръстени на немскм приятели. Съответните холандски имена са Лодъвейк, Хритиъ и Каръл. Б. а. , Йакоп Поот и едно много малко момче, което имаше честта да носи предългото име Востънвалбърт Схимълпенинк. Заедно с тях имаше още около двадесет момчета и момичета, всички до един обзети от буйна радост.

Те се пързаляха по продължение на половин миля, като изпитваха в надбягване силите си до крайност. Често най-бързите едва се измъкваха изпод носа на някой важен адвокат или доктор, които, без да размахват ръце, бавно се плъзгаха на кънките си към града, Изведнъж веригата заловени за ръце момичета се разкъсваше, когато настигнеше някой дебел стар бърхъместър да пухти по пътя си за Амстердам, вдигнал във въздуха бастун със златна дръжка. Екипирай с прекрасни наглед кънки — с удобни ремъци и метална част, извита навътре и украсена с блестяща топка, той с мъка отваряше потъналите в месестото лице очи, когато някое девойче му се поклонеше, но не смееше да отвърне на поздрава му от страх да не изгуби равновесие.

На канала имаше не само търсачи на забавление ж солидни чиновници. Имаше и работници с уморели очи, забързани към работилниците и фабриките; жени с вързопи на глава на път за пазара; амбулантни търговци, прегънали гръб под товарите; лодкари със сплъстена коса и сълзливи очи, които грубо си проправяха път; свещеници с благ поглед, може би забързани към някой смъртен одър, а след тях деца с чанти през рамо профучаваха към училището в далечината. Всички те бяха на кънки, с изключение на увития в дрехи фермер, чиято странна каруца подскачаше по неравния път край канала.

Не след дълго, веселите момчета и момичета почти се изгубиха сред ярките цветове, непрестанното-движение и проблясващите на слънцето кънки. С това можеше да приключи запознанството ни с тях, но изведнъж всички те внезапно спряха, отделиха се настрани от минувачите и заприказваха един през друг с някакво хубаво девойче, което измъкнаха от потока хора, тръгнали за града.

— Катринке, Катринке! — викаха, без да си поемат дъх, те. — Чу ли новината? Ще има надбягване — нали ще участвуваш?

— Какво надбягване? — попита Катринка засмяно. — Може ли да не говорите едновременно? Нищо не разбирам.

Децата млъкнаха и впериха поглед в Рихи Корбес, която обикновено говореше от името на всички.

— Виж какво — каза Рихи, — на двадесети ще има голямо състезание по случай рождения ден на мъвроу 11 11 Госпожа (хол.). Б. пр. ван Хлек. Хилда го урежда. Ще дадат великолепна награда на най-добрия кънкьор.