Мери Додж - Сребърните кънки

Госпожа Бринкър се засмя.

— Много отдавна е шито, миличка, а тогава кръстът ми беше тънък като пръта за биене на масло. А шапчицата харесва ли ви? — попита тя и обърна глава първо на едната, после на другата страна.

— Много ми харесва, мамо. Толкова е красива! Виж! Татко те гледа!

Гледаше ли я бащата? Уви, с невиждащи очи.

Неговата вроу 14 14 Жена (хол.). Б. пр. трепна и се обърна. По страните й се появи слаба червенина, а в очите проблесна въпрос. Но веднага ведрият й поглед угасна.

— Не — въздъхна тя. — Той не вижда нищо. Хайде, Ханс (на лицето й се появи подобие на предишната усмивка), няма защо да си губиш времето, като ме гледаш с отворена уста — новите кънки те чакат в Амстердам.

— Ах, мамо — отговори той. — От толкова неща имаш нужда! Защо да купувам кънки?

— Глупости, детето ми. Парите или работата — все едно кое от двете — не са ти били дадени случайно. Върви, докато слънцето е високо.

— И бързай да се върнеш, Ханс — каза засмяно Гретел. — Тази вечер ще се надбягваме на канала, ако мама ни разреши.

На самия праг Ханс се обърна:

— Трябва да се вземе нова поставка за чекръка ти, мамо.

— Ти можеш да ми я направиш, Ханс.

— Мога, разбира се. Да не даваме пари за това. Но имаме нужда от пух, вълна, брашно…

— Хайде, хайде. Престани. Сребърните ти монети не стигат да купиш всичко. Ах, Ханс! Да можеше откраднатите ни пари да се върнат в тази хубава вечер пред празника на свети Никлас, колко щяхме да се радваме! Дори снощи отправих молитва към добрия свети…

— Мамо, стига! — прекъсна я с отчаяние Ханс.

— Защо, Ханс? Засрами се, че ме упрекваш. Аз съм истинска протестантка 15 15 Протестантството е разновидност на християнството, възникнала през XVI век в Западна Европа. Б. пр. и вярвам не по-малко от изисканите дами, които ходят на черква. Няма нищо лошо понякога да се обръщам с молба към добрия свети Никлас. Хубава работа — да не мога да го направя, без собствените ми деца да ме упрекнат. Нали той е закрилникът на децата? Откога яйцето започна да поучава кокошката?

Хакс знаеше, че когато майка му заговореше припряно и повишеше глас, както сега (а за изчезналите пари тя често говореше припряно и на висок глас), не биваше да й противоречи, затова каза внимателно:

— И за какво помоли добрия свети Никлас, мамо?

— Помолих го, ако е по силите му, да направи така, че крадците да нямат и минута покой, докато не върнат парите, или пък да ни помогне да се досетим как сами да открием парите. За последен път ги видях в деня преди милият ви баща да пострада — както добре си спомняш, Ханс.

— Помня, мамо — отговори натъжено момчето. — Ти едва не събори къщата, когато ги търсеше.

— Но всичко беше напразно — изпъшка майката. — Може да ги намери само този, който ги е скрил.

Ханс трепна.

— Мислиш ли, че татко знае нещо? — попита той с тайнствен глас.

— Да, така мисля — кимна госпожа Бринкър. — Така мисля, но това не означава нищо. Всеки ден нещо ново ми идва на ум. Може баща ви да е платил с тези пари големия сребърен часовник, който донесе тогава. Не, не, не ми се вярва.

— Часовникът не струва и четвърт от парите, мамо.

— Не, разбира се. Пък и баща ви до последния момент имаше остър ум. Прекалено сериозен и пестелив беше, за да сглупи така.

— Чудя се откъде ли се появи този часовник — промърмори Ханс сякаш на себе си.

Госпожа Бринкър сви рамене и натъжено погледна съпруга си, вперил безизразните си очи в пода. До него седеше Гретел и плетеше.

— Никога няма да узнаем това, Ханс. Много пъти показвах часовника на баща ти, но все едно, че виждаше картоф. Когато си дойде за вечеря в онази ужасна нощ, той ми подаде часовника и ми поръча да го пазя добре, докато не ми го поиска. Точно когато отваряше уста да ми дообясни, в стаята влезе Бром Клатърбост с вестта, че дигата е застрашена. Ах! Водите бяха толкова страшни през седмицата на света Троица! Бедният ми мъж, грабна инструментите си и се втурна навън. Тогава за последен път го видях нормален. Преди полунощ го донесоха полумъртъв. Горкичкият, главата му беше цялата в рани. Треската му премина след известно време, но остана завинаги лишен от разум — от ден на ден ставаше по-зле. Никога няма да узнаем истината.

Ханс беше слушал тази история. Неведнъж, в часовете на тежка нужда, той беше виждал майка си да изважда скрития часовник, почти решила да го продаде и винаги да се преборва с изкушението.

— Не, Ханс — казваше тя, — все още не умираме от глад. Нека зачитаме поръката на баща ти.