Мери Додж - Сребърните кънки

Всички ние знаем, че преди коледното дръвче да радва с украса домовете ни, осемте северни еленчета на добрия стар горски дух докарват товара играчки до покривите на къщите ни и духът се спуска през комина, за да напълни чорапите, закачени с надежда до огнището. Приятелите му го наричат Санта Клаус 23 23 Свети Клаус — Дядо Коледа. Б. пр. , а най-близките се осмеляват да му казват „Стария Ник“. Говорят, че идва от Холандия. Не се съмняваме в това, но подобно на повечето чужденци, със слизането на нашия бряг той явно много е променил навиците си. В Холандия свети Никлас е истински светия и често се появява тържествено облечен — в бродираш одежди, по които проблясват бисери и злато, с двувърха владишка шапка и жезъл, с ръкавици, покрити със скъпоценни камъни. В Холандия овети Никлас слиза на земята на пети — време, което му е особено удобно. Рано сутринта на шести той раздава сладкишите, играчките и богатствата и изчезва до следващата година.

Коледния ден холандците посвещават на църковни ритуали и приятни семейни гостувания. А в навечерието на празника на свети Никлас децата едва не пощуряват от радостно очакване. На някои от тях им става тъжно, защото светията е много справедлив и ако са се държали лошо през изминалата година, той винаги им го напомня. Понякога свети Никлас носи брезова пръчка под мишница и съветва родителите на лошите деца да им се карат и да ги поплясват, вместо да им дават бонбони и играчки.

Момчетата направиха добре, че побързаха да се приберат по къщите си в тази ясна зимна вечер, защото след по-малко от един час светията се появи в половината домове на Холандия. Посети кралския дворец и в същия миг се озова в уютния дом на Ани Боуман. Всичко, което негово височество светията остави в това селско семейство, сигурно струваше не повече от една сребърна монета от половин долар, но понякога половин долар може да донесе на бедните повече, отколкото стотици долари носят на богатите и да ги направи щастливи и благодарни, изпълнени с мир и любов.

Тази вечер братлетата и сестричките на Хилда ван Хлек бяха силно развълнувани. Разрешиха им да влязат в големия салон, облекли им бяха най-хубавите дрехи и на вечеря дадоха всекиму по две парчета кейк. Хилда се радваше заедно с тях. И с право — свети Никлас никога не би зачеркнал от списъка си едно четиринадесетгодишно момиче само защото е високо на ръст и изглежда почти като жена. Напротив, той сигурно би направил всичко възможно да окаже чест на девойка с такава величествена осанка. Но това си е негова работа. Затова Хилда лудуваше, смееше се и танцуваше весело заедно е по-малките и беше центърът на забавните им игри. Бащата, майката и бабата ги наблюдаваха одобрително. Както и дядото — докато не покри лицето ей с голяма червена носна кърпа, оставяща само темето му открито. Кърпата беше знак, че се готви да спи.

В началото на вечерта всички вееха участие в празника. Сред всеобщата веселба дядото и бебето сякаш се различаваха само по ръст, а не по държание. Децата дори изглеждаха по-замислени от възрастните, тъй като сегиз-тогиз по лицата им пробягваше сянката на тържественото очакване.

Сега духът на веселието се възцари напълно. Дори пламъците танцуваха и подскачаха върху лъскавата решетка на камината. Две извисяващи се свещи, които се бяха взрели в небесната „лампа“, започнаха да намигат на другите свещи, отразяващи се някъде далече в огледалата. От тавана в ъгъла се спускаше шнур със звънчета, направен от стъклени мъниста, оплетени около въже, дебело почти колкото детска ръка. Обикновено шнурът стоеше на тъмно и не правеше впечатление, но тази вечер проблясваше от край до край. Завършваше с кърваво-червена стъклена дръжка, която хвърляше причудливи отблясъци върху книжните тапети и правеше нежните сини черти по тях морави. Минувачите спираха и се заслушваха във веселия смях, който се промъкваше навън през завесите и щорите, а после продължаваха пътя си с ясното съзнание, че цялото село е будно. Децата така се разбесняха, че дядото рязко смъкна червената кърпа от лицето си. Та кой ли уважаващ себе си стар господин можеше да спи сред такава врява! Мънер ван Хлек огледа изненадано децата си. Дори бебето лудуваше до припадък. Крайно време беше да се заловят с работа. Мадам им напомни, че ако желаят да видят добрия свети Никлас, трябва да изпеят същата хубава песен, с която са го поканили миналата година.

Бебето зяпна и когато баща му го остави на земята, пъхна юмруче в устата си. Скоро вече седеше гордо и сладко се мръщеше на събралите се. В дантели и бродерии и с корона от синя панделка и китова кост (защото все още често се катурваше), то изглеждаше като крал на бебетата.