Мери Додж - Сребърните кънки

Ханс беше много доволен от новите си кънки и в стремежа си да покаже на Гретел колко съвършен механизъм са те, изпълни много сложни фигури, при което малката госпожица пляскаше с ръце от уважение и възхищение. Те не бяха единствените деца на канала, макар че не обръщаха никакво внимание на събралите се групички.

Там бяха двамата ван Хол пови и Карл Схомъл и изпитваха бързината си до крайност. От четири опита три завършиха с победа на Петър ван Холп. Вследствие на това Карл, който и без друго не беше особено дружелюбен, напълно загуби доброто разположение на духа. Правеше му удоволствие да се присмива на младия Схимълпенинк, който беше по-малък от другите и кротко се навърташе край тях, без да се чувствува част от групата им. Междувременно обаче една нова мисъл завладя Карл — или по-скоро Карл завладя новата мисъл и атакува с нея приятелите си.

— Знаете ли какво, момчета, хайде да попречим на малките дрипльовци от къщата на идиота да участвуват в надбягването. Хилда сигурно се е побъркала. Катринка Флак и Рихи Корбес са вбесени от мисълта, че трябва да се състезават с момичето — аз самият не ги виня за това. Що се отнася до момчето, ако в нас проблясва поне искрица мъжественост, ще презрем дори самата мисъл, че …

— Без съмнение ще я презрем — намеси се Петър ван Холп, като преднамерено придаде обратно значение на думите на Карл. — Съмнявате ли се в това? Всеки, у когото проблясва поне искрица мъжественост, не би отказал участието на двама добри кънкьори само защото са бедни!

Карл рязко промени тона си:

— Почакай, господинчо! Ще ти бъда благодарен, ако спреш да говориш от чуждо име. Най-добре да не го правиш друг път.

Зарадван от вероятността да има сбиване, малкият Востънвалбърт Схимълпенинк избухна в смях — сигурен, че ако се стигне до размяна на удари, любимецът му Петър може да победи дузина момчета, избухливи като Карл.

Нещо в погледа на Петър накара Карл с удоволствие да се обърне срещу по-слабия оскърбител. Той промени тона си и към Востънвалбърт.

— Какво цвъртиш там, мишка такава! Дребна риба, маймуна с дълго име наместо опашка!

Като чуха това смело остроумие, половин дузина спрели се и пързалящи се наоколо нададоха одобрителен вик. Почувствувал, че почти се е справил с противниците си, Карл си възвърна отчасти доброто разположение на духа, но все пак благоразумно реши да отложи заговора срещу Ханс и Гретел за друг път, когато Петър няма да го има.

Точно тогава видяха, че се приближава приятелят му Иакоп Поот, Отначало чертите му не се различаваха, но тъй като той беше най-якото момче в околността, не можеше да не го познаят по фигурата.

— Привет! Ето го и Шишко! — извика Карл, — А с него има някой, слаб на вид — непознат човек.

— Ха-ха! Точно такава е хубавата пушена сланина — слой крехко и слой тлъсто.

— Това е английският братовчед на Йакоп — намеси се младият господин Вост, зарадван, че може да ги осведоми. — Да, неговият английски братовчед е. Има много смешно и късо име — Бен Добс. Гостува у тях и ще си замине чак след голямото надбягване.

До този момент момчетата се въртяха, рязко завиваха, премятаха се и правеха разни номера съвсем между другото, както си приказваха, но сега се заковаха на място и докато Йакоп Поот и приятелят му се приближаваха, мразовитият въздух ги обгърна.

— Момчета, това е братовчед ми — каза доста задъханият Йакоп. — Бенджамин Добс. Той е Джон Бул 20 20 Така наричат иронично типичните англичани. Б. пр. и ще участвува в надбягването.

Както е присъщо на момчетата, всички се стълпиха около новодошлите. Бенджамин скоро реши, че макар речта им да е странна и нечленоразделна, холандците са симпатични хора.

В интерес на истината трябва да кажем, че Йакоп беше представил братовчед си като „Пенчамин Топс“ и го беше нарекъл „Шон Пул“, но тъй като превеждам всяка дума от разговора на нашите приятели, справедливо е да им поправям произношението на чуждите имена. Младият господин Добс отначало се почувствува доста неловко между приятелите на братовчед си. Макар повечето от тях да бяха изучавали английски и френски, стесняваха се да ги говорят, а и той самият правеше много смешни грешки, когато говореше на холандски. Беше научил, че „мъвроу“ означава жена, „йа“ — да, а „спорвех“ — железопътна линия, „каналс“ — канали, „стомбот“ — параходче, „опхалбръхън“ — подвижен мост, „бъйтън“ — вили, „мънер“ — господин, „твехевелт“ — двубой, „копър“ — мед, „забъл“ — село, но не можеше да съставя изречения, нито да използува дългия списък от изрази, които беше заучавал от своя холандски „Разговорник“. Темите в него бяха хубави, но момчетата никога не разговарят за такива работи. Както онзи клетник от учебника на Олендорф, който научил да пита на безупречен немски „Да сте виждали червената крава на баба ми?“, а когато пристигнал в Германия, открил, че не му се удава възможност да запита за това интересно животно, и Бен откри, че учебникът по холандски не му предоставя очакваните възможности. Той от все сърце намрази Йан ван Хо-рп — холандецът, написал книга на латински, с която доказва, че Адам и Ева са разговаряли на холандски, и се усмихна многозначително, когато чичо му Поот го уверяваше, че холандският „много прилиша на анклийския, опаше е много по-хупав език, много по-хупав“.