Мери Додж - Сребърните кънки

Но удоволствието от пързалянето премахва преградите от непознати думи. Затова Бен скоро се почувствува така, сякаш добре познаваше момчетата, и когато Йакоп (с по някой френски или английски израз, за улеснение на Бен) разказа за техния грандиозен план, братовчед му сегиз-тогиз го подкрепяше с „йа“ или кимваше — все едно, че беше един от тях.

Планът им беше наистина грандиозен и се откриваше подходяща възможност за осъществяването му, защото освен полагащия се ден за празника на свети Никлае, за ваканция бяха определени още четири дни, в които щяха да почистват училището.

Йакоп и Бен бяха получили разрешение да предприемат дълго пътешествие с кънки — най-малкото от Брук до Хага, столицата на Холандия 21 21 В Хага е била кралската резиденция, столица е Амстердам. Б. пр. — на разстояние около петдесет мили! 22 22 В тази книга разстоянията са дадени в английски мили (1,6 км). Холандската миля е четири пъти по-дълга. Б. пр.

— Е, момчета — завърши Йакоп разказа си, — кой ще дойде с нас?

— Аз! И аз! — викаха момчетата запалено.

— Също и аз — осмели се да каже малкият Вос-тънвалбърт.

— Ха-ха — заля се в смях Йакоп, като се държеше за корема, а дебелите му бузи се тресяха, — щял си да дойдеш ли? Та ти си още бебе, още ходиш с възглавничка!

На главите на малките деца в Холандия слагат тънка, мека възглавничка върху рамка от китов-а кост, вързана с панделки — за да ги запазва при падане. Преминаването от бебета към деца се озна-менува със свалянето на възглавничката. Вост беше имал тази чест преди няколко години — следователно обидата на Йакоп беше прекалено голяма — за да я понесе.

— Внимавай какво говориш! — изпищя тай. — Ти самият ходиш с възглавнички — целият си покрит с тях!

— Ха-ха — избухнаха в смях всички момчета освен Добс, който не разбра думите му. А добродушният Йакоп се смя повече от всички.

— Касфа, че съм тепел — та — касфа, че тлъстините ми са фъсглавнички — обясни той на Бен.

При това положение направиха тайно гласуване, за да разрешат на вече прославилия се Вост да се присъедини към групата, ако родителите му дадат съгласие.

— Лека нощ! — напевно каза щастливото момче, като се пързаляше с последни сили към къщи.

— Лека нощ.

— Може да спрем в Харлем, Йакоп, за да покажем на братовчед ти големия орган — предложи запалено Петър ван Холп, — както и в Лейдън, където има безкрайно много забележителности. Ще прекараме едно денонощие и в Хага, тъй като там живее омъжената ми сестра, която ще се радва да ни види, а на следващата сутрин ще си тръгнем за-дома.

— Дадено! — отвърна Йакоп, който не беше особено разговорчив.

Лудвиг наблюдаваше брат си с нескривано възхищение.

— Ура за тебе, Пет! Бива те да правиш планове! Мама ще се зарадва не по-малко от нас, когато й кажем, че лично ще предадем поздравите й на сестра ни ван Хент. Бър! Стана студено! — и добави:

— Реже като нож и може направо да ни обезглави! Най-добре да си ходим.

— Какво като е студено, глезльо? — извика Карл, зает усърдно да упражнява някаква фигура, която наричаше „двойно острие“. — Добре щяхме да се попързаляме, ако беше топло, както през декември миналата година. Не ти ли е ясно, че ако зимата не беше извънредно студена, при това — ранна, нямаше да можем да тръгнем?

— Ясно ми е поне, че нощта е прекалено студена — каза Лудвиг. — Бър! Аз си отивам!

Петър ван Холп извади тумбест златен часовник и като го обърна — доколкото позволяваха измръзналите му пръсти — на лунната светлина, извика:

— Привет! Почти осем е. Свети Никлас вече обикаля и да си кажа правичката, искам да видя как зяпат дребосъците. Лека нощ!

— Лека нощ! — сбогуваха се всички и потегляха, като викаха, пееха и се смееха.

А къде останаха Гретел и Хаис?

Ах! Колко внезапно понякога свършва веселието!

Те се бяха пързаляли около час, като се държаха настрана от другите, напълно доволни от собствената си компания. Гретел тъкмо възкликваше: „Ах, Ханс! Колко красиво е! Колко чудесно е! Че и двамата! Имаме кънки! Казвам ти, че щъркелът ни донесе щастие!“, когато двамата дочуха нещо…

Беше вик — много слаб вик. Никой друг на канала не му обърна внимание, но Ханс добре знаеше какво означава това. Гретел видя на лунната светлина как той пребледнява и бързо смъква кънките от краката си.

— Татко! — извика той. — Уплашил е мама!

И Гретел затича подире му към къщата с всички сили.