Мери Додж - Сребърните кънки

Рано сутринта отключиха тържествено вратата — отвориха я в присъствието на цялото домочадие, и какво да видят: гледка, която доказваше, че свети Никлас държи на думата си.

Обувките бяха препълнени, а до всяка имаше оставено купче шарени неща. Масата беше отрупана с множество подаръци: свещи, играчки, украшения, книги и разни дреболии. Всички — от дядото до бебето — получиха дарове.

Малката Каат пляскаше ликуващо с ръце и се закле пред себе си, че котката няма да изпита вече нито един нещастен миг.

Хендрик скачаше из стаята и размахваше над главата си прекрасен лък и стрели, Хилда се засмя радостно, когато отвори една червена кутия и изсипа бляскавото й съдържание. Останалите възкликваха „Ох!“ и „Ах!“ над съкровищата си — така, както и ние с вас правехме миналата Коледа.

Взела в ръце бляскавата огърлица и с куп книги под мишница, Хилда се промъкна към родителите си и подложи светналото си лице за целувка. В ясните й очи имаше толкова привързаност и нежност, че майка й прошепна благословия, когато се наведе над нея.

— Много се радвам на тази книга — благодаря ти, татко! — каза Хилда, като докосна с брадичка най-горната книга. — Цял ден иде си я чета.

— Ах, миличка — каза баща й, — и добре ще направиш. Никой не може да се сравни с Отец Катс 24 24 Холандски поет и държавен деятел (1577–1660), Б. пр. . Ако моята дъщеря научи неговите „Поучителни примери“ наизуст, нейните родители ще си спестят напътствията. Произведението, което имаш ти, са „Примерите“ — най-доброто му произведение. Вътре ще видиш, че е украсено с рядко хубави гравюри от Ван дъ Венъ 25 25 Холандски художник (1589–1662). Б. пр. .

Като имаме пред вид, че корицата па книгата не се виждаше, без съмнение господинът се показа изумително добре запознат с неотваряното томче, подарено от свети Никлас. Странно беше и това, че светията беше намерил някои неща, изработени от по-големите деца и надписани за родителите, бабата и дядото, и ги беше поставил на масата. Всички обаче бяха погълнати от щастие и не забелязваха дребните несъответствия. Хилда видя, че лицето на баща й придоби унесения израз, с който той винаги говореше за Йакоп Катс, затова постави книгите на масата и се приготви да слуша.)

— Старият Отец Катс, детето ми, е бил велик поет, а не писач на пиеси, както англичанинът Шекспир, който е живял по негово време. Чел съм пиесите му на немски и наистина са много добри — много, много добри — но той не прилича на Отец Катс. Катс не вижда ками, разсичащи въздуха; в неговите произведения няма бели жени, влюбващи се в тъмнокожи маври; няма млади глупаци, въздишащи, че не са на мястото на ръкавица на дамата; няма луди принцове, които вземат почтени стари господа за плъхове. Не и не. Катс пише само за разумното. В него има велика мъдрост на малки части — по една за всеки ден от живота ти. Със стиховете му можеш да управляваш държава, а с красивите му песни — да приспиш бебе. Той е бил един от най-великите хора на Холандия. Когато те заведа в Хага, ще ти покажа Клостъркерк, където е погребан. От такива хора трябва да се учите, деца мак! Той е бил добър — винаги, навсякъде. Какво беше казал …

„О, нека, господи, от тебе да получа; търпение в живота и блажена смърт…“

Но означава ли търпението да стоиш със скръстени ръце? Съвсем не. Катс е бил адвокат, държавник, посланик, фермер, философ, историк и поет. Бил е пазител на Великия холандски печат! Бил е… е, прекалено шумно е тука, нищо не се чува! — И господинът, загледан с почуда в лулата скот морска пяна, защото беше загаснала, кимна из госпожата и бързо напусна стаята.

Наистина, през цялото време думите му бяха придружавани от приглушения хор на лаещи кучета, скимтящи котки и блеещи агнета, да не говорим за шумната дрънкалка от слонова кост, която бебето размахваше с безкрайно удоволствие. Накрая, като използува, че гласът на баща му непрекъснато се повишава, малкият Хъйхънс се оемелге да надуе новата тръба, а Волферт побърза да му акомпанира на барабана. Това преля чашата — малките имаха късмет, че стана така, защото светията не им беше раздал билети за сказка, посветена на Йакоп Катс. Сказката не беше предвидена в тържеството. Затова когато децата видяха, че майка им нито се е изплашила, нито се е обидила, насъбраха отново смелост. Грандиозният хор тържествуващо извиси глас и настана царството на радостта и веселието.

Добрият свети Никлас! Дори аз съм готова в името на младите холандци да уверявам, че той съществува и да го защищавам от всички, които се съмняват в това.