Александър Дюма - Още десет години по-късно — Виконт дьо Бражелон

— Войска!… Ах, господине! — каза той с най-прелестна усмивка, като се страхуваше да не би да вбеси тоя луд, — Войска… многобройна?

— Четиридесет души — отвърна д’Артанян.

— Четиридесет срещу четиридесет хиляди, това съвсем не е достатъчно. Вие сам струвате хиляда души, господин д’Артанян, в това съм напълно уверен; но де Ще намерите тридесет и девет души, които да струват колкото вас? А ако ги намерите, кой ще ви даде пари да им платите?

— Не е лошо казано, Планше… Ах, дявол да го вземе! Ти ставаш ласкател.

— Не, господине, аз казвам това, което мисля, и точно затова казвам, че при първото генерално сражение заедно с вашите четиридесет души, много се страхувам…

— Ето защо аз няма да дам генерално сражение, драги Планше — засмяно отговори гасконецът. — В древността имаме прекрасни примери как с отстъпления и изкусни ходове се избягват срещите с неприятеля. Ти трябва да знаеш това, Планше: ами ти командуваше парижаните в деня, когато трябваше да се бият срещу мускетарите; тогава тъй добре пресметна и ходовете, и контраходовете, че съвсем не напусна площад Роял.

Планше се засмя.

— Наистина — каза той, — ако вашите четиридесет души се крият винаги и действуват хитро, могат да се надяват, че няма да бъдат разбити; но нали вие искате да постигнете някаква цел?

— Не ще и дума. Според мене, ето как може да се възстанови бързо негово величество Чарлз II на трона.

— Хубаво! — извика Планше, като удвои вниманието си. — Да чуем плана ви. Но струва ми се преди това, че забравяме нещо.

— Какво?

— Ние оставихме настрана народа, който предпочита да пее закачливи куплети, а не псалми, и армията, с която няма да се сражаваме; но остават парламентите; те съвсем не пеят.

— Но и не се сражават. Планше, как ти, умен човек, се безпокоиш от един куп крескачи, които се смятат за членове на някакво си „парламентче“! Парламентите не ме безпокоят, Планше.

— Ако не безпокоят господина, да минем по-нататък.

— Да, и да стигнем до резултата. Спомняш ли си Кромуел, Планше?

— Слушах много да говорят за него, господине.

— Той беше силен воин.

— И особено страшен лапач.

— Как така?

— Да, на един път лапна цяла Англия.

— Е добре, Планше, ако на другия Ден, след като той лапна Англия, някой лапнеше него самия?

— О, господине, една от първите аксиоми на математиката е, че съдът трябва да бъде по-голям от съдържанието.

— Много добре!… Ето че стигнахме до нашата работа, Планше.

— Но господин Кромуел умря и сега неговият съд е гробът.

— Мили Планше, с удоволствие виждам, че си станал не само математик, но и философ.

— Господине, при работата ми в бакалницата аз употребявам много печатана хартия; това ме просвещава.

— Браво! Значи ти знаеш в такъв случай — ти не си можал да научиш математиката и философията, без да научиш малко история, — че след великия Кромуел дойде друг, малък.

— Да, той се казваше Ричърд и направи като вас, господин д’Артанян: подаде си оставката.

— Добре, много добре! След великия, който умря, след малкия, който си подаде оставката, дойде трети. Той се нарича господин Мънк. Той е много ловък генерал, защото никога не е влизал в сражение; той е много голям дипломат, защото никога не говори и преди да каже добър ден на един човек, мисли за това дванадесет часа и най-после казва сбогом; и всички не могат да се начудят, защото думите му падат на място.

— Действително това не е лошо — каза Планше. — Но аз зная друг политик, който прилича много на тоя.

— Господин дьо Мазарини, нали?

— Същият.

— Имаш право, Планше; само че господин дьо Мазарини не ламти за френския трон; това променя цялата работа, както виждаш. Е, добре, тоя господин Мънк, пред когото в чинията лежи опечена цяла Англия и който вече си отваря устата, за да я лапне, тоя господин Мънк, който казва на хората на Чарлз II и на самия Чарлз II: „Nescio vos“ 10 10 Nescio vos (лат.) — Не ви познавам. — Б. пр. …

— Не зная английски — рече Планше.

— Да, но аз зная — отговори д’Артанян. — Nescio vos значи: не ви познавам. Тоя господин Мънк, най-важният човек в цяла Англия, след като я погълне…

— Е добре? — попита Планше.

— Е добре, приятелю мой, отивам в Англия и с моите четиридесет души го отвличам, опаковам го и го докарвам във Франция, където пред възхитения ми поглед се откриват две възможности за облага.

— И пред моя! — извика Планше, обзет от ентусиазъм. — Ще го сложим в една клетка и ще показваме срещу заплащане.

— Е, Планше, това е трета възможност, за която не съм и помислил и която ти откри сега.