Александър Дюма - Още десет години по-късно — Виконт дьо Бражелон

В тая минута той нанасяше поправка в една тетрадка, изцяло писана от него.

Раул сграбчи баща си за раменете, за шията, както можа, и го прегърна така нежно, така бързо, че графът нема и време нито да се освободи, нито да превъзмогне бащинското си вълнение.

— Вие тук, Раул, вие тук! — извика той. — Възможно ли е?

— О, господине, господине, колко се радвам, че ви виждам отново!

— Вие не ми отговаряте, виконте! Отпуск ли получихте, та сте в Блоа, или в Париж се е случило някое нещастие?

— Слава богу, господине — отговори Раул, като се успокои постепенно, — никакво нещастие, а напротив, случи се нещо приятно. Кралят се жени, както имах честта да ви съобщя в последното си писмо, и заминава за Испания. Негово величество ще мине през Блоа.

— За да посети негово височество ли?

— Да, господин графе. Ето защо, като се страхува да не го завари неподготвен или като желае да му бъде особено приятен, господин принцът ме изпрати да приготвя квартири.

— Видяхте ли негово височество? — попита графът живо.

— Имах тая чест.

— В замъка ли?

— Да, господине — отвърна Раул, като наведе очи, защото сигурно почувствува в разпита на графа нещо повече от любопитство.

— А, наистина ли, виконте?… Поздравявам ви. Раул се поклони.

— Но вие видяхте още някого в Блоа, нали?

— Господине, видях нейно кралско височество.

— Много добре. Но аз говоря не за нейно височество.

Раул се изчерви и не отговори.

— Вие не ме чувате, както изглежда, господин виконте, а? — продължи господин дьо Ла Фер, без да повишава гласа, но с известна строгост в погледа.

— Чух ви отлично, господине — отвърна Раул, — и ако не отговорих веднага, то не е защото търсех как да ви излъжа… вие сам знаете това, господине.

— Зная, че никога не лъжете. Затова се и учудвам, че ви трябва толкова много време, за да ми кажете да или не.

— Мога да ви отговоря само ако съм разбрал добре въпроса ви; а ако съм ви разбрал добре, вие ще приемете зле първите ми думи. Сигурно не ви е приятно, господин графе, че видях…

— Госпожица дьо Ла Валиер, нали?

— За нея искате да говорите, господин графе, зная това — каза Раул с неизразима кротост.

— И ви питам дали я видяхте.

— Господине, като влизах в замъка, аз съвсем не знаех, че госпожица дьо Ла Валиер се намира в него; едва когато се връщах, след като изпълних поръчението си, случаят ни изправи един срещу друг. Имах честта да и поднеса моите почитания.

— А как се казва случаят, които ви събра с госпожица дьо Ла Валиер?

— Госпожица дьо Монтале, господине.

— Коя е тая госпожица дьо Монтале?

— Една млада особа, която не познавах, която никога дотогава не бях виждал. Тя е почетна госпожица на нейно височество.

— Господин виконте, аз няма да ви разпитвам повече; дори се разкайвам, че говорих прекалено дълго за това. Бях ви поръчал да избягвате госпожица дьо Ла Валиер и да се виждате с нея само с мое позволение. О, зная, че ми казахте истината и че не сте търсили случай да се срещнете с нея! Случаят беше против мене; аз не мога да ви обвиня. И така, ще се задоволя с това, което вече ви казах за тая госпожица. Не я укорявам в нищо, бог ми е свидетел. Само че не влиза в моите намерения за бъдещето да посещавате дома й. Моля ви още веднъж, мили ми Раул, да запомните добре това.

Ясните и чисти очи на Раул потъмняха, когато той чу тия думи.

— Сега, приятелю мои — продължи графът с нежната си усмивка и обикновения си глас, — да говорим за друго. Вие се връщате може би на службата си?

— Не, господине, мога да остана цял ден с вас. За щастие господин принцът не ми даде друго поръчение освен това, което се съгласува тъй добре с моите желания.

— Кралят добре ли е?

— Отлично…

— А господин принцът?

— Както винаги, господине.

По стар навик, графът забрави Мазарини.

— Е, добре, Раул, тъй като днес си само мои, и аз ще ти дам целия си ден. Целунете ме… още… още… Вие сте у дома си, виконте… А, ето и нашият стар Гримо!… Елате, Гримо, господин виконтът иска и вас да целуне.

Старецът не чака да му повторят и затича с отворени прегръдки. Раул му спести половината път.

— Сега, Раул, искате ли да отидем в градината? Ще ви покажа новото помещение, което поръчах да приготвят за вас, когато си идвате в отпуск; и докато разглеждаме посаденото през зимата и двата нови ездитни коня, вие ще ми съобщите новини за нашите парижки приятели.

Графът затвори ръкописа си, улови подръка младия човек и отиде с него в градината.