Александър Дюма - Адската дупка

Председателят се обърна към един от седемте, който държеше купчина писма пред себе си, и каза:

— Прочетете докладите.

Мъжът отвори първото писмо и прочете:

„Майанс

Наполеон бе посрещнат с ентусиазъм. Всеки се стреми да приюти неговата свита. Побратимяват се на всяка крачка. Народ и войска, всички са опиянени и обзети от някакво благоговение. Тук императорът е като Бог.“

— Все още тук става въпрос за френска Германия — прекъсна го председателят. — Да преминем по-нататък.

Четецът отвори второ писмо:

„Вюртсбург

При новината, че Наполеон ще мине оттук на 13 вечерта, хората от всички села и градове пристигат, жадни да го зърнат. Триумфални арки от клони се издигат по вратите. Военният оркестър ще даде концерт в негова чест и от сутринта тълпата като че ли се упражнява да ръкопляска на френските песни, които ще бъдат изпълнени. Навсякъде е празник. Цените на триъгълните шапки са неимоверно високи. Целият град ще бъде в светлина.“

— Все пак Вюртсбург — каза ръководителят — все още не е сърцето на Германия. Може би ще го чуем да бие в Дрезден.

Четецът взе третия доклад:

„Дрезден

Кралят и кралицата на Сакс се подготвят да посрещнат император Наполеон. Градът ще стори същото и гъмжи от хора, дошли от двадесетте града в околността, за да приветствуват великия човек. Пълно е с крале и принцове, навсякъде се виждат тронове и тълпи от короновани глави. Колкото до народа, той е зашеметен и прелива от ентусиазъм. Наполеон ще бъде заглушен от приветствия. В театъра се подготвя постановка за случая, в която той се възхвалява до небесата. Кралят прочете сценария и награди автора. Всички места в залата са изкупени…“

— Достатъчно! — прекъсна го ръководителят. — Да отвърнем поглед от това падение на нашия народ. Ето по какъв начин Германия посреща един завоевател. Целува нозете на човека, който я поставя на колене. А този човек тръгва на война тъй, както победителите се връщат от нея. Толкова е сигурен в победата си, че тържествува предварително!

— Но ние оставаме — не без гордост добави председателят. — Все още има Съюз на добродетелите.

— Кажи ни какво е състоянието на Съюза — обърна се той към един друг от седемте.

— За съжаление навсякъде нашите са обезверени. Това въодушевление на народите по стъпките на завоевателя им се струва като ръкополагане на Провидението, което измъкна Наполеон от нищото, за да го постави над всички. Суеверието взема връх. Много от тях са изпратили молби за напускане. Почти всички смятат, че Господ е с Наполеон и че е светотатство да се борят срещу него…

— Това допълва началото — каза ръководителят. — С други думи, навсякъде цари подлост, безсилие и низост. Няма нито едно сърце, което да отмъсти за потъпкването на човешката природа и във всеобщата немощ да остане право. Всички са на колене. Звънът на шпорите е смразил от ужас всички тези горди и смели хора, който се хвърлят по корем и безропотно се оставят да бъдат тъпкани. Господи! Нима действително Германия стигна дотук? Трябва ли да се отказваме от независимостта? Трябва ли да захвърлим всичко с думите: „Щом искате да бъдете роби, бъдете!“ Никой ли няма да се вдигне за общата кауза? Няма ли повече мъже на света?

Председателят тъкмо бе изрекъл тези отчаяни думи, когато над креслото му тихо иззвъня звънец.

— Какъв е този звън? — попита единият от седемте.

— Това е нашият домакин, Самуел Гелб — каза ръководителят. — Иска да влезе.

— Нека влезе! — отговориха всички. — Може би ни носи някоя по-добра новина.

Ръководителят позвъни.

— Нужен ни бе истински мъж — каза той. — Кой знае дали Бог няма да изпълни молбата ми? Самуел е твърд и смел. Може би тъкмо той е мъжът, необходим на родината и свободата ни.

Минута по-късно Самуел влезе в тайната стая, където се съвещаваше Съюзът.

Той дълбоко се поклони и изчака въпросите на ръководителя.

— Самуел Гелб, имате ли нещо да ни съобщите? — попита ръководителят.

— Да — отвърна Самуел.

— Говорете. Какво знаете и какво можете?

— Какво зная ли? — каза Самуел. — Зная, че император Наполеон наскоро е влязъл в Германия и че сега, когато говорим, минава на няколко мили оттук. Зная, че с него има войска от 420 000 души, с шест понтонни подразделения, 11 000 коли с боеприпаси, 1372 топа, без да се броят 60 000 австрийци, прусаци и испанци. Зная, че от своя страна император Александър можа да въоръжи 300 000 души, разпределени в три армии: Източна армия, под ръководството на Барклай; Западна армия, ръководена от Багратион, и резервна армия с ръководител Тор-масов. Два други корпуса и широко укрепен лагер са организирани зад тези три армии. Освен това зная, че никога светът не е виждал такъв сблъсък на императори и народи. А какво искам? Искам да пръсна като сапунен мехур цялото това ужасно стълпотворение.