Александър Дюма - Колието на кралицата

В момента лицето на този човек бе озарено от тържествена питийска светлина, което накара сътрапезниците му да потреперят. Странното мълчание трая няколко секунди. Пръв граф Дьо Хага го наруши:

— Защо не му отговорихте нищо, господине?

Този въпрос изразяваше общата горест. Калиостро потрепери така, сякаш запитването го измъкна от вглъбеността.

— Защото трябваше да му кажа или една лъжа, или една жестока истина — отговори той на графа.

— Как така?

— Защото трябваше да му кажа: „Господин Дьо ла Перуз, херцог Дьо Ришельо е прав, като ви казва сбогом, а не довиждане.“

— А! Но, по дяволите, господин Калиостро, нима казвате, че Ла Перуз… — объркан се обади Ришельо.

— О! Успокойте се, господин маршал, не за вас е тъжно предсказанието — продължи живо Калиостро.

— Нима — извика графиня Дю Бари — нещастният Ла Перуз, който току-що ми целуна ръка… сега…

— Не само че повече няма да ви целуне ръка, госпожо, но никога вече няма да види тези, с които се раздели тази вечер — каза Калиостро.

Вик на учудване се изтръгна от гърдите на всички. Разговорът бе стигнал тъкмо до момента, когато с всяка минута интересът расте, свидетелство бе важният, тържествен и почти горестен вид, с който присъстващите разпитваха Калиостро било на глас, било с поглед. Би могло да се каже, че всичко се отнася до безпогрешно пророчество на античен оракул.

Сред това безпокойство Дьо Фаврас, изразяващ общото вълнение, стана, махна с ръка и отиде на пръсти да се ослуша в преддверието дали някой от прислужниците не дебне.

Но както вече казахме, къщата на маршал Дьо Ришельо беше добре поддържана и Дьо Фаврас откри в преддверието само един стар интендант, който, строг като караул на много отдалечен пост, бранеше подстъпите към трапезарията в тържествения час след поднасянето на десерта. Фаврас се върна и седна на мястото си, като направи знак на сътрапезниците си, че са сами.

— В такъв случай — каза графиня Дю Бари, отговаряйки на уверението на Дьо Фаврас така, сякаш той го бе обявил на висок глас, — в такъв случай разкажете ни какво го очаква този нещастник Ла Перуз.

— Е, добре, както сам ви каза, Дьо ла Перуз заминава с намерението да направи околосветско пътешествие и да продължи експедициите на Кук, нещастния Кук, за когото знаете, че е убит на Сандвичевите острови.

— Да, да — потвърдиха всички по-скоро с кимване, отколкото гласно.

— Всичко предвещава щастлив край на начинанието. Дьо ла Перуз е добър моряк, от друга страна, крал Луи XVI вещо определи маршрута му.

— И тъй, той заминава? — намеси се графиня Дю Бари, решила да прекъсне всеки разговор, който би променил посоката на основната тема.

— И тъй, той заминава — продължи Калиостро. — Но не мислете, че така забързан, както ви изглеждаше, ще потегли веднага. Не, аз го виждам губещ много време в Брест.

— Жалко — намеси се Кондорсе, — това е времето за започване на пътешествия. Дори е малко късно, щеше да е по-добре през февруари или март.

— О, не го корете за тези два или три месеца, господин Дьо Кондорсе, през това време поне живее и се надява.

— Осигурили са му добра компания, предполагам? — попита Ришельо.

— Да, този, който командва втория кораб, е забележителен офицер. Виждам го все още млад, авантюрист, храбър за съжаление — каза Калиостро.

— Как така „за съжаление“!

— Ами така. Търся го този приятел година по-късно, но повече не го виждам — с тревога каза Калиостро, като се посъветва с чашата си. — Някой от вас не е ли роднина или близък на господин Дьо Лангъл?

— Не.

— И никой не го познава?

— Не.

— Добре. Смъртта ще започне с него. Повече не го виждам.

От гърдите на присъстващите се изтръгна шепот.

— Ами той… той… Ла Перуз? — запитаха задъхани гласове.

— Той плава, слиза на брега, отново отплава. Година, две години успешно пътуване. Получават се вести от него. А после…

— А после?

— Минават години.

— Накрая?

— Накрая… океанът е голям, небето е мрачно. Тук и там внезапно се виждат непроучени земи, тук и там се появяват уродливи фигури като чудовищата на гръцкия архипелаг. Те дебнат кораба, който, отнесен от течението, бяга в мъглата между рифовете. Накрая бурята, която е по-гостоприемна от брега, после два зловещи огъня. О! Ла Перуз! Ла Перуз! Ако можеше да ме чуеш, бих ти казал: „Ти заминаваш като Христофор Колумб, за да откриеш един свят, Ла Перуз, пази се от неизвестни острови!“ Той се погубва…

Ледена тръпка премина през присъстващите, докато над масата още звучаха последните му думи.