Александър Дюма - Колието на кралицата

— Но защо да не бъде предупреден? — възвиси глас граф Дьо Хага.

— Да, да, защо да не се притечем, защо да не го настигнем? — предложи графиня Дю Бари. — Скъпи маршале, за живота на човек като Ла Перуз заслужава да бъде изпратен куриер.

Маршалът разбра и се надигна да позвъни, но Калиостро протегна ръка и той се отпусна във фотьойла си.

— Уви! — продължи Калиостро. — Всякакво предизвестие би било безполезно: човекът, който предвижда съдбата, не я променя. Дьо ла Перуз би се изсмял, ако беше чул думите ми, както се смееха синовете на Приам, когато Касандра пророкуваше, но ето на, вие самият се смеете, господин Дьо Хага, и смехът ви ще зарази околните. Ах, не се смущавайте, господин Дьо Фаврас, никога не съм срещал доверчив слушател.

— О, ние вярваме — възкликнаха графиня Дю Бари и старият херцог Дьо Ришельо.

— Аз вярвам — промърмори Таверне.

— Аз също — каза любезно граф Дьо Хага.

— Да! — отново подхвана Калиостро. — Вие вярвате! Вярвате, защото се отнася до Ла Перуз, но ако ставаше дума за вас, не бихте повярвали.

— Ами!

— Сигурен съм в това.

— Признавам, че бих повярвал, ако Дьо Калиостро бе казал на Ла Перуз: „Пазете се от неизвестни острови.“ Тогава той би се предпазил. Това все пак беше шанс — каза граф Дьо Хага.

— Уверявам ви, че не, господин графе, пък и той щеше ли да ми повярва, виждате колко ужасно е това разкритие, тогава при появата на опасността, при вида на тези непознати острови, които ще се окажат фатални за него, нещастникът, повярвал в предсказанието ми, щеше да почувства спотаената смърт да го застига, без да може да й убегне. Това съвсем не е една обикновена смърт, това означава да изстрада хиляди пъти смъртта, а то е все едно да вървиш редом с нея в сянката на отчаянието. Помислете впрочем за надеждата, която бих му отнел — та това е последната утеха, която клетникът таи под ножа дори тогава, когато ножът го докосва, когато усеща стоманата да го разсича и кръвта му да изтича. Животът гасне, а човек все се надява!

— Вярно е! — казаха тихо някои от присъстващите.

— Да — продължи Калиостро, — воалът, който забулва края на живота ни, е единственото реално благо, което Господ е дал на човека, докато е на земята.

— Както и да е, но ако от човек като вас чуя да ми казва „пазете се от такъв човек или от такова обстоятелство“, ще приема предупреждението благосклонно и ще благодаря за него.

Калиостро сведе глава с тъжна усмивка.

— Наистина, графе, предупредете ме и аз ще ви благодаря.

— Искате да кажа на вас това, което не пожелах да кажа на господин Дьо ла Перуз?

— Да, бих желал.

Калиостро направи жест, сякаш щеше да заговори, но се сепна, помълча и каза:

— О, не, господин графе, не!

— Умолявам ви.

Калиостро извърна глава.

— Никога!

— Внимавайте, ще ме направите още по-недоверчив — усмихна се графът.

— По-добре неверие, отколкото мъчително терзание.

— Господин Дьо Калиостро, забравяте нещо — важно каза графът.

— Какво точно? — почтително запита пророкът.

— Това, че ако за някои хора е уместно да не знаят съдбата си, то други трябва да знаят бъдещето си, понеже тяхната орис не засяга само тях лично, а се отнася до милиони хора.

— Тогава заповядайте ми. Нищо няма да направя без заповед — заяви Калиостро.

— Какво искате да кажете?

— Ваше величество да ми нареди и аз ще се подчиня — каза тихо Калиостро.

— Заповядвам ви да ми разкриете моята съдба, господин Дьо Калиостро — продължи шведският крал с изпълнено с вежливост величие.

В същото време, тъй като граф Дьо Хага, издавайки заповед, бе скъсал със своето инкогнито и се бе оставил да бъде третиран като крал, Дьо Ришельо се изправи и смирено каза:

— Сир, благодаря за честта, която кралят на Швеция оказва на моя дом, моля Ваше величество да заеме почетното място. От този момент то е само ваше.

— Да останем, нека да си останем по местата, маршале, и да не пропуснем нито дума от това, което Дьо Калиостро ще ми каже.

— Сир, на кралете не се говори истината.

— Хайде де, аз не се намирам в собственото си кралство. Заемете си мястото, господин херцог. Говорете, господин Дьо Калиостро, настоявам.

Калиостро насочи погледа си върху чашата: мехурчета като от шампанско се издигаха от дъното към повърхността, водата изглеждаше така, сякаш, привличана от волевия му поглед, се вълнуваше по негова заповед.

— Сир, кажете ми какво бихте искали да узнаете — попита Калиостро, — готов съм да ви отговарям.