Александър Дюма - Колието на кралицата

— Много просто, господа, сипах на барона тридесет и пет капки от еликсира на живота и той го подмлади само за тридесет и пет минути — каза Калиостро. — Но, господине, един втори опит може да ви погуби — каза Калиостро.

От всички гости само графиня Дю Бари, познаваща силата на този еликсир, проследи с най-голямо удивление подробностите на сцената. Докато младостта и животът изпълваха артериите на стария Таверне, погледът на графинята следеше триумфалния им ход. Тя се смееше, аплодираше, възраждаше се от гледката. Когато въздействието на питието достигна своя апогей, графинята щеше насмалко да се хвърли върху Калиостро, за да изтръгне от ръката му флакона на живота. Но в момента, когато Таверне започна да остарява по-бързо, отколкото се бе подмладил, тя каза тъжно:

— Уви! Разбирам, всичко е суета, всичко е химера и дивното тайнство продължи наистина само тридесет и пет минути.

— Следователно, за да си върнем десет години младост, би трябвало да изпием цяла река — добави граф Дьо Хага.

Всички се разсмяха.

— Не — каза Кондорсе, — сметката е проста: тридесет и пет капки за тридесет и пет минути, но при едни нищо и никакви три милиона сто петдесет и три хиляди и шест капки човек ще остане млад една година.

— Цяло наводнение — възкликна Ла Перуз.

— Впрочем по ваше мнение, господине, случаят с мен съвсем не е такъв, щом като едно малко шишенце, четири пъти по-голямо от вашето флаконче, което ми бе дал вашият Жозеф Балзамо, бе достатъчно, за да спре хода на времето в течение на цели десет години.

— Именно, госпожо, вие единствена се докосвате до същината на тайната. Един възрастен или много възрастен мъж се нуждае от това количество, за да се постигне незабавен и силен ефект. Но работата е друга при една жена на тридесет години, на колкото сте вие, или при мъж на четиридесет, на колкото бях аз, когато започнахме да пием еликсира на живота. Тази жена или този мъж, изпълнени с младост и имащи много дни пред себе си, трябва да изпиват само по десет капки от тази течност във всеки период на упадък и с тези десет капки ще запазят младостта и живота си, очарователни и енергични, каквито са в момента на процедурата.

— Какво наричате „период на упадък“? — попита граф Дьо Хага.

— Естествените периоди, господин графе. При нормално състояние на нещата силите на човека са във възход до тридесет и пет годишна възраст. Стигнали този предел, остават в застой до четиридесетте. А след четиридесетте започва упадъкът, почти незабележим до петдесетте години. Следователно периодите на развитие се доближават и застъпват до смъртния час. В цивилизования свят, когато тялото е похабено от охолството, грижите и болестите, развитието спира на тридесет години. Упадъкът започва на тридесет и пет. Следователно градският човек трябва да овладее природата, когато е в застой, да се противопостави на упадъка й в момента, в който ще започне разрухата. Този, който като мен владее тайната на еликсира и умее да изгради атаката си така, че да изпревари и спре упадъка, само той ще живее като мен — винаги млад или най-малкото достатъчно млад, за да върши на този свят всичко, което му подхожда.

— Боже мой! Господин Дьо Калиостро, щом като сте били господар при избора на възрастта си, защо тогава не сте предпочели двадесет вместо четиридесет години? — попита графинята.

— Защото, графиньо, по ми харесва да бъда винаги четиридесетгодишен, здрав и завършен, отколкото неоформен двадесетгодишен млад мъж — усмихна се Калиостро.

— Ах! — възкликна графинята.

— Е, несъмнено, госпожо, мъжът на двадесет повече се харесва на жените, напълнили тридесетте, но на четиридесет години той властва и над двадесетгодишните жени, и над шестдесетгодишните мъже — продължи Калиостро.

— Отстъпвам — каза графинята. — Как се спори с живо доказателство!

— Тогава съм осъден, много късно се залових с това — каза тъжно Таверне.

— Дьо Ришельо е бил по-хитър от вас — все чувам да казват, че маршалът имал някаква рецепта… — каза Ла Перуз с моряшката си откровеност.

— Това е мълва, разпространявана от жените — засмя се граф Дьо Хага.

— Херцог, да не би това да е причина да не повярваме? — попита графиня Дю Бари.

Старият маршал се изчерви, той, който никога не се изчервяваше. Но веднага каза:

— Желаете ли да узнаете моята рецепта?

— Да, разбира се.

— Е, добре! Да се поддържам!

— Ами! — възкликна компанията.

— Така е! — потвърди маршалът.