Александър Дюма - Анж Питу

Впрочем докторът бе очаквал този отказ, това не го изненада. Жилбер бе запален привърженик на новите идеи и понеже първият том на труда на Лаватер се бе появил току-що 31 31 Френският превод на труда на Лаватер „Есе върху физиогномиката“ е бил публикуван между 1781 и 1803г., в четири тома — бел.фр.изд. , той бе приложил физиогномичната доктрина 32 32 Система за изучаване и разкриване на характера на човека по чертите на лицето му — бел.прев. на философа от Цюрих върху жълтото и слабо лице на госпожица Анжелик.

В резултат на това изследване заключи, че малките пламтящи очи на старата мома, нейният дълъг нос и тънките й устни са свидетелство за събирането в една-единствена личност на алчност, егоизъм и лицемерие.

Отговорът, както вече казахме, съвсем не го учуди. Все пак искаше да види, в качеството си на наблюдател, до каква точка набожницата ще докара развитието на тези три грозни недостатъка.

— Но, госпожице — поде той, — Анж Питу е едно клето сираче, синът на вашия брат.

— Ама чуйте, господин Жилбер — разгорещи се старата мома, — това е едно увеличение от шест су на ден, и то при ниски цени — защото този глупак сигурно изяжда най-малко по една либра 33 33 Либра — стара мярка за тегло (около 500 г) — бел.прев. хляб на ден.

Питу направи гримаса — той хапваше либра и половина обикновено само на закуска.

— Без да се смята сапунът за прането му — добави госпожица Анжелик, — а аз знам, че се цапа ужасно.

Питу действително се цапаше много и това е понятно — нека си спомним живота, който водеше. Но ако трябва да бъдем справедливи, той късаше повече, отколкото цапаше.

— Но! — възкликна докторът. — Госпожице Анжелик, вие, която така добре практикувате християнското милосърдие, да правите подобни сметки по отношение на един племенник и кръщелник!

— Без да се включва поддръжката на дрехите — продължи, избухвайки, старата набожница, която си спомняше, че е виждала снаха си Мадлен да пришива голям брой кръпки по жакетите и панталоните на племенника й.

— И така, вие отказвате да вземете момчето у вас. Сирачето, отблъснато от прага на леля си, ще бъде принудено да иска подаяния на праговете на чуждите къщи.

Колкото и да беше алчна, госпожица Анжелик усети омразата, която съвсем естествено щеше да избликне срещу нея, ако племенникът й, заставен от нейния отказ да го приеме, прибегнеше до подобна крайност.

— Не — рече тя, — нагърбвам се с това.

— Ах! — подхвърли докторът, щастлив да открие едно добро чувство в това сърце, което мислеше за пресушено.

— Да — додаде старата мома, — ще го препоръчам на августинците от Бург-Фонтен 34 34 Бург-Фонтен — манастир, разположен в гората на четири километра от Виле-Котре, споменът за който е свързан с янсенизма — бел.фр. изд. и той ще постъпи при тях като брат-прислужник.

Докторът, както вече споменахме, беше философ. Известна е стойността на думата философ по онова време.

Така че Жилбер реши на мига да изтръгне един новопосветен от августинците и го направи със същото усърдие, което августинците, от своя страна, биха вложили, за да отмъкнат един привърженик на философите.

— Е, добре! — каза той, плъзвайки ръка към дълбокия си джоб. — Понеже сте в толкова трудно положение, скъпа госпожице Анжелик, та ще бъдете принудена поради липса на лични средства да препоръчате племенника си на друг, ще потърся някой, който би могъл по-успешно от вас да използва за издръжката на бедното сираче сумата, която предназначавам за него. Трябва да се върна в Америка. Ще настаня вашия племенник Питу да чиракува при някой дърводелец или колар. Впрочем той самият ще избере призванието си. По време на отсъствието ми момчето ще порасне и при завръщането ми, убеден съм, вече ще е изучил занаята и ще видя какво може да се направи за него. Хайде, бедно мое дете, прегърни леля си и да си вървим.

Той изобщо не беше свършил, когато Питу се устреми към почитаемата госпожица с две протегнати дълги ръце — момчето действително много бързаше да прегърне своята леля, при условие че целувката между него и нея щеше да бъде знак за вечна раздяла.

Но чувайки думата сумата , при жеста на доктора, пъхащ ръка в джоба си, при сребърния звън, който пръстите бяха предизвикали неволно сред една маса от едри екюта, чието количество можеше да се пресметне по опъването на дрехата, старата мома бе усетила топлината на алчността да се качва чак до сърцето й.

— Ах! Мой скъпи господин Жилбер — въздъхна тя, — вие чудесно знаете едно нещо.