Александър Дюма - Анж Питу

— Татко, вече ми казаха да ви предупредя, че ви наблюдават.

— И кой ти каза това, моля?

— Един приятел.

— Един приятел? Всеки съвет заслужава благодарност. Ти ще ми кажеш името на този приятел. Кой е той?

— Един човек, който трябва да е добре осведомен.

— Кой в края на краищата?

— Господин Изидор Дьо Шарни.

— Защо се бърка това конте? За да ми дава съвети какво да мисля? Аз давам ли му съвети как да се облича? Струва ми се, че има доста какво да му се каже и за едното, и за другото.

— Татко, не ви го съобщавам, за да ви ядосам. Съветът бе даден с добри намерения.

— Е, хубаво! Ще му отвърна на свой ред със съвет и ти можеш да му го предадеш от мое име.

— Какъв?

— Той и събратята му да внимават, в Националното събрание здравата раздрусаха господа благородниците. Вече неведнъж е ставало въпрос за любимците и любимките. Та и за брат му, Оливие Дьо Шарни, който е там и, както разправят, е в нелоши отношения с Австрийката 73 73 Австрийката — така са наричали кралица Мария-Антоанета — бел.ред. .

— Татко — рече Катрин, — вие имате повече опит от нас, постъпете според волята си.

— Наистина — прошепна Питу, когото успехът бе изпълнил с увереност, — защо ли се бърка вашият господин Изидор?

Девойката изобщо не чу или се направи, че не чува, и разговорът спря дотук.

Обядът премина както обикновено. На Питу му се стори, че продължава цяла вечност. Той бързаше да се покаже в новото си великолепие с госпожица Катрин под ръка. Тази неделя бе голям ден за него и момъкът си даде обет да запази завинаги в паметта си датата 12 юли.

Най-накрая, към три часа, потеглиха. Катрин бе очарователна — русокоса хубавица с черни очи, тънка и кръшна като върбите, които заслоняваха малкия извор, откъдето черпеха вода за фермата. Впрочем тя се бе пременила с онова непресторено кокетство, което открояваше всичките й достойнства на жена, а изящното боне, ушито от самата нея, както бе казала на Питу, й стоеше чудесно.

Танците рядко започваха преди шест часа. Четирима селски цигулари, качени на една дъсчена естрада, посрещаха прииждащите към тази бална зала на открито, срещу възнаграждение от шест сребърника 74 74 В случая дребна монета със стойност 1/5 от екюто — бел.прев. на контраданс 75 75 Контраданс (от англ. country dance, селски танц) — старинен танц в живо темпо — бел.прев. . Докато чакаха да стане шест часа, двойките се разхождаха по онази знаменита Алея на въздишките, за която бе споменала леля Анжелик, където гледаха как младите господа от града и околностите играят на топка 76 76 Старинна игра с топка (на фр. jeu de paume), предшестваща тениса — бел.ред. под ръководството на метр Фароле, учител по тази игра на Негова светлост монсеньор херцог Д’Орлеан. Метр Фароле бе смятан за прорицател и неговите решения относно третината, полето и петнайсетината 77 77 Линия на седемнайсет метра от въжето; петнайсетица — първият от печелившите удари, както при тениса; поле — точното място, където топката е докоснала земята за втори път — бел.фр.изд. се приемаха с цялото уважение, което възрастта и заслугите му изискваха.

Без да знае точно защо, Питу имаше силно желание да остане на Алеята на въздишките; но съвсем не за да стои на сянка между двете редици букови дървета Катрин се бе стъкмила в този гиздав тоалет, който бе очаровал момъка.

Жените са като цветята, които случайността е повелила да поникнат на сянка — те непрестанно се стремят към светлината и, по един или друг начин, техните свежи и благоуханни венчета трябва непременно да се отворят към слънцето, което ги кара да повехнат и изсъхнат.

Само виолетката, по думите на поетите, има скромността да остане скрита, ала тя все жали за своята безполезна красота.

Така че Катрин задърпа усърдно Питу за ръката и те поеха към играчите на топка. Ще побързаме да кажем, че не бе нужно да го теглят дълго. Той също бързаше да покаже небесносинята си дреха и кокетната триъгълна шапка, както Катрин — своето боне а ла Галатея 78 78 Наречено така по пасторалния роман на Флориан (1783) — бел.фр.изд. (Жан-Пиер Кларис дьо Флориан (1755 — 1794) — френски писател, син на племенник на Волтер; автор на пасторали, романи, комедии и басни. Член на Френската академия, 1788 — бел.ред.) и корсета в гълъбов цвят.

Едно нещо ласкаеше нашия герой и му даваше краткотрайно предимство пред девойката. Понеже никой не го разпознаваше, тъй като никога не го бяха виждали в такива великолепни одежди, вземаха го за млад чужденец, дошъл от града, някой племенник или братовчед на семейство Бийо, дори годеник на Катрин. Но Питу твърде много държеше на установяването на неговата самоличност, за да може заблудата да продължи безкрай. Той толкова пъти кимна с глава на свои приятели, толкова пъти свали шапка пред свои познати, че най-накрая разпознаха в напетия селянин недостойния ученик на метр Фортие и се понесе нещо като възглас: