Александър Дюма - Анж Питу

— Все пак ние с мама можем ли да отидем на литургия? — попита плахо Катрин.

— Вървете, вие сте жени — бе отговорът на Бийо. — Ние сме мъже — това е друга работа. Хайде, Питу.

Анж се поклони на госпожа Бийо и на Катрин и последва арендатора, много горд, че е бил наречен мъж.

В плевнята се бе събрало множество. Както казахме, Бийо беше уважаван от хората си и макар често да ги мъмреше, хранеше ги и им плащаше добре.

Ето защо всички се бяха отзовали на поканата му.

Впрочем по това време сред народа бе плъзнала онази странна треска, която обхваща нациите, когато предстои да се заемат с работа. Чужди, нови, почти непознати думи излизаха от устните, които никога не ги бяха произнасяли. Това бяха думите „свобода“, „независимост“, „освобождение“, и чудно нещо — чуваше се тези слова да се мълвят не единствено сред народа, не, изричаше ги най-напред благородничеството и гласът, който отговаряше, бе само едно ехо.

От Запад беше дошла тази светлина, призвана да огрява, та чак да изгаря. В Америка се бе надигнало това слънце, което трябваше да превърне Франция в огромен пожар, в чиито отблясъци ужасените нации щяха да прочетат думата „република“, изписана с кървави букви.

И така, тези събрания, на които се занимаваха с политически дела, не бяха толкова редки, колкото можеше да се предположи. Хора, излезли незнайно откъде, апостоли на един невидим бог и почти непознати, обикаляха градове и села, сеейки навред идеи за свобода. Правителството, сляпо дотогава, започна да си отваря очите. Онези, които бяха начело на огромната машина, която се нарича държава, чувстваха, че някои от механизмите престават да работят, без да са в състояние да разберат откъде идва препятствието. Духът на съпротивлението бе завладял умовете, ако не и мишците и ръцете — невидим, но присъстващ, осезаем, заплашителен, а понякога страховит, защото, подобно на привиденията, беше неуловим и се долавяше, без да може да бъде потушен.

Двайсет-двайсет и пет изполичари, до един зависими от Бийо, бяха събрани в плевнята.

Той влезе, следван от Питу. Всички глави се откриха, всички шапки се размахаха. Ясно бе, че всички тези мъже са готови да отидат на смърт, ако техният господар им повели.

Арендаторът обясни на селяните, че брошурата, която ще им прочете Питу, е написана от доктор Жилбер. Доктор Жилбер бе много известен в целия кантон 71 71 Кантон — административна единица във Франция, по-малка от околия — бел.прев. , където притежаваше доста имения, главното от които представляваха земите, стопанисвани от Бийо.

За четеца бе приготвено едно буре. Питу се покачи на тази импровизирана трибуна и започна да чете.

За отбелязване е, че хората от народа и, ще се осмеля да кажа, мъжете изобщо, колкото по-малко разбират, с толкова по-голямо внимание слушат. Очевидно бе, че общият смисъл на съчинението убягва и на най-просветените умове от селското множество, та дори на самия Бийо. Ала сред тази неясна фразеология преминаваха като светкавици по тъмно небе, заредено с електричество, искрящите думи за независимост, свобода и равенство. Не бе необходимо повече — гръмнаха ръкопляскания, отекнаха викове: „Да живее доктор Жилбер!“ Беше прочетена почти една трета от книгата; решено бе, че ще се чете в продължение на три недели.

Слушателите бяха поканени да се съберат следващата неделя и всички обещаха да присъстват.

Питу бе чел много добре. Нищо не покорява така, както успехът. Четецът беше получил своя дял от аплодисментите и изпитвайки влиянието на тази ученост, самият господин Бийо бе усетил да се заражда у него известно уважение към ученика на абат Фортие. Питу, физически вече по-голям от обичайното, бе израснал на бой 72 72 На фр. букв. „с десет лакътя“ (лакът — стара мярка за дължина, равна на 50 см) — бел.ред. и умствено. Само едно нещо му липсваше — госпожица Катрин не бе присъствала на триумфа му.

Но господин Бийо, замаян от въздействието, което бе предизвикала брошурата на доктора, побърза да сподели успеха с жена си и дъщеря си. Госпожа Бийо не отговори нищо — тя беше една недалновидна жена.

Катрин обаче се усмихна тъжно.

— Е, сега пък какво има? — попита арендаторът.

— Татко! Татко! — въздъхна девойката. — Страхувам се, че ще се компрометирате.

— Хайде де! Да не се правиш на птица, носеща лоши знамения? Предупреждавам те, че предпочитам чучулигата пред бухала.