Александър Дюма - Анж Питу

— А! Толкова по-добре — рече Питу, — няма да се разделям с вас.

Възклицанието се бе изплъзнало от устата на простодушния Питу. Ала едва го бе произнесъл, и се изчерви до уши, докато Катрин сведе глава с усмивка.

— Ах, простете, госпожице! Това се изтръгна от сърцето против волята ми и не бива да ми се сърдите — заоправдава се момъкът.

— Изобщо не ви се сърдя, господин Питу — промълви девойката, — и съвсем не сте виновен, че изпитвате удоволствие да бъдете с мен.

За миг настъпи тишина. Нямаше нищо учудващо — двете деца си бяха казали толкова много неща с толкова малко думи!

— Но аз не мога да остана във фермата, без да правя нищо. Какво ще върша всъщност? — попита Питу.

— Ще вършите онова, което върша аз, ще оправяте книжата, сметките с надничарите, приходите и разходите. Можете да смятате, нали?

— Знам четирите аритметични действия — гордо отвърна Питу.

— Значи с едно повече от мен — каза Катрин. — Така и не успях да стигна по-далеч от третото. Сам виждате, че баща ми ще спечели, използвайки ви като счетоводител. И понеже и аз, от своя страна, ще спечеля, а и вие печелите, печелят всички.

— И какво ще спечелите вие, госпожице?

— Ще спечеля време и през това време ще си направя бонета, за да бъда по-хубава.

— А! Струва ми се, че и без бонета сте твърде хубава — рече Питу.

— Възможно е, но това е според вашия личен вкус — засмя се девойката. — Впрочем не бих могла да отида в неделя да танцувам във Виле-Котре, ако нямам нещо като боне на главата. Добре са си знатните дами, на които е позволено да пудрят косите си и да ходят без шапки.

— Мисля, че така косата ви е по-хубава, отколкото ако би била напудрена — каза Питу.

— Хайде, хайде! Пак започвате да ми правите комплименти.

— Не, госпожице. Аз просто не умея. Това не се учи при абат Фортие.

— А учеха ли ви да танцувате?

— Да танцуваме ли? — попита смаяно Питу.

— Да, да танцувате.

— Да танцуваме, при абат Фортие! Исусе! Госпожице… А, да, разбира се, как ли пък не, да танцуваме.

— Значи не знаете да танцувате? — рече Катрин.

— Не — поклати глава Питу.

— Тогава ще ме придружите в неделя на танците и ще видите как танцува господин Дьо Шарни. Той танцува най-добре от всички младежи в околността.

— Кой е този господин Дьо Шарни? — поинтересува се Питу.

— Собственикът на замъка в Бурсон.

— И ще танцува в неделя?

— Естествено.

— И с кого?

— С мен.

Сърцето на Питу се сви, без да разбере защо.

— Значи, искате да бъдете хубава, за да танцувате с него? — каза той.

— За да танцувам с него, за да танцувам с другите, за да танцувам с всички.

— С изключение на мен.

— А защо не и с вас?

— Защото аз не умея да танцувам.

— Ще се научите.

— Ах, ако поискате да ми покажете вие, госпожице Катрин, ще се науча много по-добре, отколкото ако гледам господин Дьо Шарни, уверявам ви!

— Ще видим — усмихна се девойката. — А сега вече е време за лягане. Лека нощ, Питу.

— Лека нощ, госпожице Катрин.

Имаше и добро, и лошо в онова, което госпожица Бийо каза на Питу — доброто бе, че беше издигнат от пастир до книговодител; лошото бе, че той не знаеше да танцува, а господин Дьо Шарни знаеше; по думите на Катрин дори танцувал по-хубаво от останалите.

Цяла нощ Анж сънува, че гледа как танцува господин Дьо Шарни и че той танцува много зле.

На следващия ден се захвана за работа под напътствията на Катрин и бе поразен от откритието, което направи — колко приятно било ученето с някои учители. Само за два часа бе усвоил работата си напълно.

— Ах, госпожице! — възкликна той. — Ако вие ми бяхте преподавали латински вместо абат Фортие, сигурен съм, че нямаше да допускам варваризми.

— И щяхте да учите за абат?…

— И щях да уча за абат — кимна Питу.

— И щяхте да бъдете затворен в една семинария, където жена не би могла да влезе никога…

— Виж ти — рече момъкът, — въобще не съм помислял за това, госпожице Катрин… Предпочитам да не съм абат!…

В девет часа господин Бийо се върна; той бе излязъл, преди Питу да бе станал. Всяка сутрин в три арендаторът наглеждаше излизането на конете и на коларите си; после обикаляше по нивите чак до девет, за да види дали всички разбойници са по местата си и дали всеки върши своята работа; в девет се прибираше, за да закуси, и в десет тръгваше отново; в един обядваха и следобедът, както и утринните часове, минаваше в грижи за имота. Така че делата на Бийо вървяха от добре по-добре. Както бе казал, той имаше шейсет арпана на слънце и хиляда луидора на сянка. А и най-вероятно, ако се пресметнеше точно, ако Питу направеше тази сметка, без да е прекалено разсеян от присъствието на госпожица Катрин или от спомена за нея, щяха да се открият няколко луи и няколко арпана земя свръх онова, което бе признал простодушният Бийо.