Александър Дюма - Анж Питу

— Ами през деня?

— През деня ще пасеш овцете и кравите. Вземи я все пак тази книжка.

И арендаторът извади от кобура на седлото една от онези брошурки с червена подвързия, които се издаваха в голям брой по онова време, със или без разрешението на властта.

Само че в този случай авторът рискуваше да попадне в каторгата.

— Прочети ми заглавието, Питу, за да мога да говоря поне за заглавието, докато науча съдържанието на съчинението. Ще ми прочетеш останалото по-късно.

Момъкът прочете на първата страница думите, чието използване оттогава ги е направило твърде мъгляви и нищо незначещи, но които в онази епоха намираха дълбок отзвук в сърцата:

— За независимостта на човека и свободата на нациите.

— Какво ще кажеш за това, Питу? — попита арендаторът.

— Струва ми се, господин Бийо, че независимостта и свободата са едно и също нещо. Моят покровител би бил изгонен от клас и наказан от господин Фортие, задето е допуснал плеоназъм 61 61 Плеоназъм — стилистичен обрат, при който се използват еднозначни думи — бел.прев. .

— Плеоназъм или не, тази книга е от един истински мъж и човек — отсече земеделецът.

— Няма значение, татко — категорична бе Катрин, водена от онзи възхитителен женски инстинкт, — скрийте я, умолявам ви! Ще ви забърка в нещо лошо. Треперя само като я гледам.

— И как мислиш, че ще ми навреди, след като не е навредила на автора си?

— Какво знаете, татко? Това писмо е написано преди седмица, а на пакета не му е била необходима цяла седмица, за да стигне от Хавър дотук. И аз получих писмо тази сутрин.

— От кого?

— От Себастиен Жилбер, който също ни пише. Той дори ми заръчва да кажа доста неща на неговия млечен брат Питу. Бях забравила за това поръчение.

— И какво?

— Какво! Пише, че от три дни чакат в Париж баща му, който е трябвало да пристигне, а не пристига.

— Госпожицата има право — рече Питу. — Това закъснение ми се струва обезпокоително.

— Млъкни, страхливецо, и чети съчинението на доктора — заповяда арендаторът. — За да станеш не само учен, но и мъж.

Така говореха по онова време, защото бяха все още на предговора на тази велика гръцка и римска история, която френската нация копираше в продължение на десет години във всичките й фази: самопожертвователност, гонения, победи и робство.

Питу сложи книгата под мишница с един толкова тържествен жест, че окончателно спечели сърцето на арендатора.

— А сега — каза Бийо, — обядвал ли си?

— Не, господине — отвърна момъкът, все в тази полублагоговейна, полугероична поза, която бе приел, вземайки книгата.

— Тъкмо се е готвел да обядва, когато са го изгонили — поясни девойката.

— Е, какво пък! — рече Бийо. — Върви да поискаш от госпожа Бийо да те нахрани с каквото има във фермата, а утре ще поемеш задълженията си.

Анж благодари с красноречив поглед на господин Бийо и, придружен от Катрин, влезе в кухнята, поверена изцяло на разпорежданията на госпожа Бийо.

Госпожа Бийо беше едра трийсет и пет-трийсет и шест годишна маман, закръглена, свежа, пухкава и сърдечна. Тя сновеше неспирно от птичарника до гълъбарника, от кошарата с овцете до обора с кравите, наглеждайки ястията си на огъня и печеното във фурната, както вещ пълководец надзирава войските си, преценяваше с един поглед дали всичко е на място и само по миризмата дали мащерката и дафиновият лист са разпределени по тенджерите в достатъчно количество, мърморейки по навик, ала без ни най-малкото намерение с това да подразни съпруга си, когото почиташе като най-велик суверен, дъщеря си, която сигурно обичаше повече, отколкото мадам Дьо Севине е обичала мадам Дьо Гринян 63 63 Франсоаз Маргьорит дьо Гринян (съпруга на граф Дьо Гринян) е дъщеря на авторката на епистоларна литература маркиза Дьо Севине (1626 — 1696), чиито „Писма“ (публикувани след смъртта й в 1726 г.) представляват ценен документален източник за живота на благородническото съсловие във Франция през XVII век — бел.ред. , и надничарите, които хранеше така, както никоя друга жена на арендатор на десет левги наоколо. Ето защо съществуваше надпревара кой да постъпи на работа при господин Бийо. За жалост обаче, както и на небето, имаше мнозина звани, но малцина избрани.