Александър Дюма - Анж Питу

Видяхме, че Питу бе избран, без да бъде зван. Това беше щастие, чиято истинска стойност оцени, когато зърна бухналия златист хляб, който сложиха вляво от него, каната със сидър 64 64 Сидър — ябълково вино — бел.прев. , която поставиха от дясната му страна, и парчето прясно осолено варено свинско пред себе си. От времето, когато бе загубил клетата си майка, а оттогава бяха изминали пет години, дори в дните на големи празници не се бе радвал на подобен обяд.

Така че Питу, изпълнен с признателност, усещаше как с поглъщането на хляба и вареното свинско, полети обилно със сидър, все повече се засилва възхищението му от арендатора, уважението към жена му и любовта към дъщеря му. Едно-единствено нещо го притесняваше — унизителното задължение, което трябваше да изпълнява през деня, да пасе овцете и кравите, задължение, толкова различно от онова, което му бе отредено за вечерта, да просвещава човечеството и да му разкрива най-възвишените принципи на социалния живот и философията.

Ето за какво мислеше момъкът след обяда. Ала дори в тези мисли се чувстваше влиянието на превъзходното угощение. Питу започна да разглежда нещата от една съвсем друга гледна точка, което не би правил на гладен стомах. Тези задължения на пазач на овце и водач на крави, които възприемаше като твърде нисши и под нивото му, са били изпълнявани от богове и полубогове.

Аполон в положение, подобно на неговото, сиреч, когато Зевс го прогонил от Олимп, както Питу беше прогонен от Пльо от леля си Анжелик, станал пастир и пазил стадата на Адмет. Вярно е, че Адмет е бил цар, но пък Аполон е бил бог.

Херакъл бил кравар или почти, понеже, тъй гласи митът, теглел за опашките кравите на Герион 65 65 Алюзия за десетия подвиг на Херакъл — докарването в Микена, по заръка на Евристей, на кравите на великана Герион — бел.ред. . А дали са водени за опашките или за юларите, това е само въпрос на навик на този, който ги води, и нищо повече. То, общо взето, не променя факта, че е бил водач на крави, ще рече кравар.

И още, онзи Титир, легнал под един бук, когото Вергилий увековечава и който изразява радостта си от спокойствието, което Август му е създал, в такива хубави напеви, също е бил пастир. Пастир е бил и онзи Мелибей, който се жалва така поетично, задето напуска родния край 66 66 „Буколики“, еклога I, стих 6 — бел.фр.изд. .

Несъмнено всички тези люде са говорели латински достатъчно добре, за да бъдат абати, и при все това са предпочитали да се любуват как козите им висят по скалите, обрасли с трънливи гъстаци 67 67 „Буколики“, еклога I, стих 78 — бел.фр.изд. , вместо да отслужват литургии и да пеят на вечерните. Така че занаятът на пастира явно също имаше своето очарование. Впрочем какво пречеше на Питу да си възвърне достойнството и поетичността, които бе загубил? Какво му пречеше да въвлече в надпяване събратята на Меналк и Палемон 68 68 Вергилиеви пастири. Виж „Буколики“, еклога V, стих 4, и еклога II, стих 15 — бел.фр.изд. от околните села? Нищо, разбира се. Питу неведнъж бе пял пред аналоя и ако не бе хванат веднъж да пие виното от стъкленицата за причастие на абат Фортие, който с обичайната си строгост го бе лишил начаса от службата му на помощник при църковните ритуали, тази негова дарба би могла да го отведе далеч. Той не знаеше да свири на кавал, ала умееше да извлича всевъзможни тонове от своята пищялка, което беше доста сходно. Не бе правил свирка от тръстикови цеви с различна дължина, подобно на влюбения в Сиринга 69 69 Сиринга — свирката, която бог Пан направил от тръстиката, в която речният бог превърнал любимата му, нимфата Сиринга; оттам и името на този инструмент — бел.ред. , но от липа и кестен майстореше свирки, чието съвършенство неведнъж бе предизвиквало възхитата на неговите другари. Следователно Анж можеше да е пастир, без да бъде накърнено самолюбието му; той не изпадаше до това занятие, слабо ценено в модерните времена, а го издигаше на висотата си.

Всъщност кошарите бяха поверени на госпожица Бийо и Питу щеше да получава нареждания само от нейните уста.

На свой ред обаче Катрин се грижеше за достойнството на Питу.

Същата вечер, когато момъкът се приближи до нея и я попита в колко часа ще трябва да тръгне, за да се присъедини към пастирите, тя му отвърна, усмихвайки се:

— Няма да тръгвате.

— Как така? — удиви се той.

— Дадох на баща ми да разбере, че образованието, което сте получили, ви поставя над задълженията, които той определи. Вие ще останете във фермата.