Александър Дюма - Анж Питу

Накрая премина от доказателствената част към завършека чрез един от онези върховни актове, характерни за всички изявени оратори.

Той изпусна сабята си и вдигайки я отново, я извади като че неволно от ножницата.

От това взе повод за бунтовен призив към жителите на Арамон — да грабнат оръжието по примера на въстаналите парижани.

Местните ентусиасти енергично отговориха.

Революцията бе провъзгласена и шумно приветствана в селото.

Онези от Виле-Котре, които присъстваха на импровизираното събрание, тръгнаха със сърца, преливащи от фермента на патриотизма, пеейки заплашително спрямо аристократите, с дива ярост:

Руже дьо Лил не бе композирал „Марсилезата“ 382 382 Създадена от военния инженер Руже дьо Лил през 1792 г., първоначално като „Бойна песен на Рейнската армия“, през 1795 г. е обявена за национален химн на Франция. Забранена по време на Реставрацията и на Втората империя, от 1879 г. отново става национален химн — бел.ред. , а федератите 383 383 Федерат — доброволец от националната гвардия по време на Революцията. На 14 юли 1790 г. на Марсово поле в Париж е ознаменуван празникът на Федерацията по случай първата годишнина от превземането на Бастилията и в чест на революционните обединения от доброволци (федерации) от Париж и провинциите. Талейран отслужва меса, а Лафайет като главнокомандващ на националната гвардия полага клетва пред Конституцията — бел.ред. от 90-а не бяха подели старата народна „Ще стане“ 384 384 „Ще стане… Аристократите на фенера“ е пята от юли 1789 г. — бел.фр.изд. , понеже все още беше милосърдната 1789-а.

Питу мислеше, че просто е произнесъл една реч, всъщност бе направил революция.

Той се прибра, нагости се с парче черен хляб и с остатъка от сиренето от странноприемницата „Льо Дофен“, грижливо пренесен в каската, после излезе да купи медна тел, приготви примки и като дойде нощта, отиде да ги заложи в гората.

Същата нощ хвана един питомен заек и едно младо зайче.

Много би искал да улови див заек, ала не намери никаква следа, което си обясни с изпитаната максима на ловците: кучета и котки, диви и питомни зайци никога не живеят заедно.

Би трябвало да измине три или четири левги, за да стигне до местност, изобилстваща с дивеч, а Питу бе уморен. Предния ден нозете му бяха направили всичко, което може да се направи за един ден. Освен петнайсетината пробягани левги, бяха носили в разстояние на последните четири или пет един смазан от мъка човек, а няма по-голяма тежест за дългите крака.

Към един часа през нощта той се върна с първия улов; силно се надяваше да има втори при сутрешната обиколка.

Момъкът си легна, стаил в себе си толкова горчив остатък от болката, която предния ден така бе омаломощила нозете му, че успя да се унесе чак към шест върху коравия дюшек, който самият собственик наричаше „дъската“.

Питу спа един час до седем сутринта. Слънцето го изненада с отворени капаци на прозорците и спящ.

Трийсет-четирийсет жители на Арамон го наблюдаваха в съня му.

Той се пробуди като Тюрен 385 385 Анри дьо Ла Тур д’Оверн, виконт Дьо Тюрен (1611 — 1675) — маршал на Франция. Командващ френските войски в множество победоносни битки, произведен маршал на трийсет и две години заради успехите си по време на Трийсетгодишната война — бел.ред. върху лафета, усмихна се на съселяните си и ги попита любезно защо са дошли при него, така многобройни и в толкова ранна утрин.

Един от тях взе думата. Ще предадем дословно този диалог. Мъжът беше дървар на име Клод Телие.

— Анж Питу — поде той, — ние размишлявахме през цялата нощ. Гражданите трябва наистина, както ти ни каза вчера, да се въоръжат за свободата.

— Казах го — заяви Питу с твърд тон, който показваше, че е готов да отговаря за думите си.

— Само че, за да се въоръжим, ни липсва главното.

— Кое е то? — попита с интерес Питу.

— Оръжия.

— А, това е вярно! — кимна момъкът.

— Все пак ние доста мислихме и ще се въоръжим на всяка цена.

— Когато заминах — рече Питу, — в Арамон имаше пет пушки: три бойни, една ловна едноцевка и една двуцевка.

— Само четири са — отвърна ораторът, — едноцевката се пръсна от старост преди месец.

— Тя беше на Дезире Манике — каза Питу.

— Да, и дори ми отнесе два пръста, пръскайки се — намеси се Дезире Манике, като вдигна високо осакатената си ръка, — и понеже произшествието се случи в развъдника за зайци на онзи аристократ, господин Дьо Лонпре, аристократите ще ми платят за това.