Александър Дюма - Анж Питу

— Какво има тогава, хайде, говори! — настоя старата мома.

При тези думи, макар и произнесени без някакво особено нежно съчувствие, Анж Питу се разплака и трябва да признаем, че гримасата, която направи, преминавайки от жалба към сълзи, беше от най-грозните и неприятните, които могат да се видят.

— О, добричка ми лельо! Случи ми се твърде голямо нещастие — изстена той.

— И какво е то? — попита старата мома.

— Господин абатът ме изпъди! — извика Анж, избухвайки в разтърсващи ридания.

— Изпъди те? — повтори госпожица Анжелик, сякаш не бе разбрала добре.

— Да, лельо.

— И откъде те изпъди?

— От училище.

Риданията на Питу станаха двойно по-силни.

— От училище?

— Да, лельо.

— Завинаги ли?

— Да, лельо.

— Значи няма вече изпити, няма конкурс, няма стипендия, няма семинария?

Риданията на Питу преминаха в рев. Госпожица Анжелик го изгледа така, сякаш искаше да прочете в дъното на сърцето на племенника си причините за неговото изгонване.

— Обзалагам се, че пак сте избягали от училище — каза тя, — обзалагам се, че пак сте ходили да обикаляте около фермата на Бийо. Пфу! И това ми било бъдещ абат!

Анж поклати глава.

— Вие лъжете! — изкрещя старата мома, чийто гняв нарастваше едновременно с придобиването на увереност, че положението е тежко. — Вие лъжете! В неделя са ви видели по Алеята на въздишките с Бийо.

Госпожица Анжелик бе тази, която лъжеше. Ала набожниците неизменно смятат, че им е разрешено да лъжат въз основа на йезуитската максима: „Позволено е да твърдиш неверни неща, за да научиш истината.“

— Не са ме видели на Алеята на въздишките — промълви Анж. — Това е невъзможно. Ние се разхождаме откъм страната на Оранжерията.

— Ах, нещастнико! Значи все пак сте били с нея.

— Но, лельо — подхвана Анж, изчервявайки се, — изобщо не става въпрос за госпожица Бийо.

— Да, наричай я госпожица, за да скриеш нечистата си игра! Аз обаче ще предупредя изповедника на тази глезла!

— Ама, лельо, кълна ви се, че госпожица Бийо не е глезла.

— А! Вие я защитавате, след като сам имате нужда от извинение. Чувате ли се! Няма що! Къде отиваме, Боже мой?… Деца на шестнайсет години!

— Но, лельо, въпреки че ние с Катрин се разбираме, тя винаги ме пъди.

— А, сам паднахте в капана! Ето че сега съвсем свойски я наричате Катрин! Да, тази лицемерка ви пъди… когато я гледат.

— Виж ти! — каза си Питу, внезапно озарен. — Виж ти, наистина, никога не бях си го и помислял.

— А, проумя ли! — рече старата мома, възползвайки се от наивното възклицание на племенника си, за да го убеди в съучастничеството на Бийо. — Но позволи ми аз да се оправя с всичко това. Господин Фортие е неин изповедник. Ще го помоля да те затвори на хляб и вода за петнайсет дни. Колкото до госпожица Катрин, ако й трябва манастир, за да укроти страстта си към теб, какво пък! Ще си го намери! Ще я изпратим в „Сен Реми“ 52 52 Основано през 1062 г. от Ордена на бенедиктинците, абатството „Сен Реми“ е било преместено през 1635 г. във Виле-ле-Моан. Братовчедът Девиолен го е купил по време на революцията и Дюма е играл там с малките си братовчеди. Вж. „Моите спомени“, глава XXI — бел.фр.изд. .

Старата мома произнесе последните думи с такава властност и увереност в собственото си могъщество, че накара Питу да потръпне.

— Добричка ми лельо — въздъхна дълбоко той, долепвайки молитвено длани, — вие се лъжете, кълна ви се, ако си мислите, че госпожица Бийо има някакво отношение към моето нещастие.

— Нечестивостта е майка на всички пороци — пресече го назидателно госпожица Анжелик.

— Лельо, повтарям ви, че господин абатът не ме е изпъдил, защото съм порочен. А защото допускам множество варваризми, примесени със солецизми, както той се изразява, които ми отнемат, по неговите думи, всякакъв шанс да взема стипендията за семинарията.

— Всякакъв шанс, казваш? Значи ти няма да получиш тази стипендия, няма да станеш абат и аз няма да бъда твоя икономка?

— Бога ми! Не, лельо!

— И какъв ще станеш тогава? — попита, изплашена, старата мома.

— Не знам. — Питу вдигна жално очи към небето. — Какъвто е угодно на Провидението! — добави смирено.

— На Провидението? А, ето какво било — извика госпожица Анжелик, — завъртели са му главата, бръщолевили са му за нови идеи, втълпили са му принципите на философията.

— Не е това, лельо, защото във философията се навлиза едва в горния курс, а аз не съм изкарал и трети клас.

— Приказваш смешни работи. Аз не ти говоря за тази философия. Говоря за философията на философите, нещастнико! Говоря за философията на господин Аруе 53 53 Истинското име на Волтер — Франсоа Мари Аруе — бел.ред. . Говоря за философията на господин Жан-Жак 54 54 Жан-Жак Русо — бел.прев. , за философията на господин Дидро, който написа „Монахинята“ 55 55 Скандалният роман на Дидро е бил публикуван през 1775 г. — бел.фр.изд. .