Александър Дюма - Анж Питу

Собственик на два саламандъра, той се бе захванал да търси хамелеон. Но този път всички издирвания бяха напразни и усилията му не се увенчаха с никакъв резултат. Най-накрая безплодните опити го доведоха до заключението, че хамелеонът не съществува или пък съществува на други географски ширини.

Веднъж решил така, престана да упорства и се отказа от хамелеона.

Другите две трети от наказанията му бяха следствие от онези окаяни солецизми и проклети варваризми, които никнеха в неговите съчинения като бурени в житно поле.

Що се отнасяше до свободните дни — четвъртъците и неделите, в тях Питу продължаваше да навестява баричките и да се отдава на бракониерство. Само че понеже все така растеше, беше се източил пет стъпки 48 48 Стъпка — стара мярка за дължина, равна на 12 палеца, или 0,324 м — бел.прев. и четири палеца и бе навършил шестнайсет години, неочаквано се яви едно обстоятелство, което го поотвлече от любимите му занимания.

По пътя за Брюйер-о-Лу е разположено село Писльо, може би същото, дало името си на обаятелната Ан Д’Ейи 49 49 Ан дьо Писльо, херцогиня Д’Етамп — бел.фр.изд. , фаворитка на Франсоа I.

Та в това село се издигаше фермата на Бийо и на прага на тази ферма случайно стоеше почти всеки път, когато Питу минаваше оттам, едно мило момиче на седемнайсет-осемнайсет години, свежо и жизнерадостно, което наричаха с кръщелното му име Катрин, но по-често, по името на бащата, Бийо.

В началото Питу само се покланяше на Бийо, сетне малко по малко се осмели и взе да й се покланя, усмихвайки се. Най-накрая, в един хубав ден, след като се бе поклонил и усмихнал, той се спря и се престраши, целият поруменял, да изрече тази фраза, на която гледаше като на твърде голяма дързост:

— Добър ден, госпожице Катрин.

Катрин беше добро момиче и прие Питу като стар познат. Наистина си беше старо познанство, защото от две или три години го виждаше да минава покрай фермата поне веднъж седмично. Само че Катрин виждаше Питу, а Питу не виждаше Катрин. То бе, тъй като тогава тя беше на шестнайсет години, а той — едва на четиринайсет. Вече разбрахме какво се случи, когато Питу на свой ред стана на шестнайсет години.

Постепенно Катрин започна да оценява талантите на Питу, понеже той ги споделяше с нея, поднасяйки й най-красивите птици и най-тлъстите зайци. Резултатът беше, че Катрин направи комплименти на Питу, а Питу, който бе особено чувствителен към комплиментите, тъй като рядко му се случваше да получава, се отдаде на очарованието на новото и вместо да продължава, както в миналото, към Брюйер-о-Лу, се спираше на половината път и вместо да запълва деня си със събиране на букови жълъди и поставяне на примки, си губеше времето да обикаля около фермата на Бийо с надеждата да зърне за миг Катрин.

От това последва чувствително намаляване на добива от заешки кожи и почти пълно лишаване от червеношийки и дроздове.

Леля Анжелик взе да мърмори. Питу се оправдаваше, че зайците са станали недоверчиви, а птиците, научили капана, са започнали да пият от гънките на листата и кухините на дървесните стволове.

Едничката утеха на госпожица Анжелик за тази интелигентност на зайците и хитростта на птиците, които отдаваше на прогреса на философията, бе, че нейният племенник ще получи стипендията, ще влезе в семинарията, ще прекара там три години и ще излезе като абат. А да бъде икономка на абат, беше отколешна амбиция на старата набожница.

Тази амбиция не можеше да не се осъществи, защото, веднъж станал абат, Анж Питу нямаше как да не вземе леля си за икономка, най-вече след всичко онова, което бе направила за него.

Единственото, което смущаваше сияйните мечти на бедната стара мома, бе, че когато говореше за това свое упование на абат Фортие, той поклащаше глава:

— Скъпа госпожице Питу, за да стане абат, вашият племенник ще трябва да се посвещава по-малко на естествената история и далеч повече на De viris illustribus или на Selectae е profanis scriptoribus 50 50 „De viris illustribus urbis Romae“ — образователно съчинение на Ломонд (около 1775 г.), представлява кратко изложение на римската история; „Selectae е profanis scriptoribus historiae“ — „Избрани истории от писатели“ — класически текстове, използвани в първите класове по латински чак до 1931 г., чийто съставител е Йозе — бел.фр.изд. .

— Което ще рече? — недоумяваше леля Анжелик.

— Че той допуска прекалено много варваризми и безчет солецизми — отвръщаше абат Фортие.

Отговор, който потапяше госпожица Анжелик в отчайваща мъглявина.