Александър Дюма - Анж Питу

Ние вече споменахме за ръцете на Питу. Тези ръце, непривлекателни за гледане, бяха още по-малко привлекателни за усещане. На края на всяка от тях подхвръкваше по един юмрук колкото детска главичка и въпреки че боксът все още не бе въведен във Франция 45 45 Боксът е въведен във Франция по време на Реставрацията — бел.фр.изд. и следователно Питу не притежаваше и елементарни познания за основите на това изкуство, той успя да приложи върху окото на първия противник толкова плътен и точен удар, че засегнатото око бе заобиколено от черен кръг, така геометрично очертан, сякаш най-ловък математик го бе описал с пергела си.

Яви се вторият. Ако Питу бе уморен от първата схватка, съперникът му, от своя страна, не беше толкова силен, колкото предишният. Така че борбата бе по-кратка. Страхотният юмрук се стовари върху носа и двете ноздри засвидетелстваха мощта на удара, изпускайки двойна струя кръв.

Третият се отърва с един счупен зъб. Той беше най-малко повреден от всички. Останалите обявиха, че са удовлетворени.

Питу разцепи тълпата, която се разтвори пред него с почитта, дължима на победител, и се оттегли здрав и читав в домашното си огнище, или по-скоро у леля си 46 46 Описанието на първия ден на Питу в колежа има автобиографичен оттенък. Вж. „Моите спомени“, глава XXVI — бел.фр.изд. .

На сутринта, когато тримата ученици пристигнаха — единият с насинено око, другият с разбит нос, а третият с подпухнали устни, — абат Фортие проведе разследване. Ала колежаните си имаха и своите добри страни. Нито един от пострадалите не прояви недискретност и едва на следващия ден абатът научи от страничен свидетел на сбиването, че Питу е оставил по лицата на учениците му дирите, които бяха предизвикали неговата загриженост.

В действителност абат Фортие отговаряше пред родителите не само за умственото развитие, но и за физиката на питомците си. Той бе получил оплакване и от трите семейства. Необходимо беше обезщетение. Питу бе наказван в продължение на три дни — един за окото, един за носа и един за зъба.

Тези три дни на задържане след часовете подсказаха на госпожица Анжелик една находчива идея. Тя се изразяваше в това, да лишава Питу от обяд всеки път, когато абат Фортие го лишаваше от междучасие. Решението й би следвало обезателно да бъде от полза за учението на племенника й, понеже се предполагаше, че той трябва да е два пъти по-внимателен, за да не допуска грешки, водещи до двойно наказание.

Само че Питу въобще не разбра защо бе наречен доносник, без изобщо да е продумвал, и как така бе наказан, задето е набил онези, които са поискали да го набият. Ала ако всичко на този свят се разбираше, щеше да се загуби едно от главните очарования на живота — това на тайнственото и непредвиденото.

Питу изкара трите дни, задоволявайки се със закуска и вечеря.

„Задоволявайки се“ не е думата, защото Анж ни най-малко не бе доволен. Но нашият език е толкова беден, а Академията — толкова строга, че трябва да се задоволим с това, което имаме.

Наказанието обаче, понесено от Питу, без да разобличи нападението, на което само бе отвърнал, му спечели всеобщо уважение. Вярно е, че и трите внушителни удара с юмрук, които го бяха видели да нанася, може би допринесоха за това уважение.

Оттук нататък животът му бе почти същият като на неговите съученици, с тази разлика, че другите имаха променлив късмет в класните работи, докато Питу упорито се нареждаше между последните петима-шестима и трупаше двойно повече наказания в сравнение с останалите.

Ала трябва да отбележим нещо, което беше в природата на Питу, което произлизаше от първоначалното образование, дето бе получил, или по-скоро не бе получил, и на което дължеше най-малко една трета от налаганите му наказания — а именно неговата естествена слабост към животните.

Знаменитото сандъче, което леля му Анжелик удостояваше с наименованието пюпитър, се беше превърнало благодарение на размерите си и на множеството отделения, с които Питу бе украсил вътрешността му, в някакво подобие на Ноевия ковчег, съдържащо по една двойка от всички катерещи се, пълзящи и хвърчащи твари. Имаше гущери, смокове, лъвски мравки, скарабеи и жаби и тези създания ставаха толкова по-скъпи на Анж, колкото по-често понасяше по причина на тях повече или по-малко строги наказания.

Питу попълваше менажерията си по време на седмичните разходки. Той бе пожелал саламандри — много популярни във Виле-Котре, бидейки герб на Франсоа I, който бе наредил да ги скулптират на всички камини — и беше успял да си ги набави. Само едно нещо го бе накарало силно да се замисли и накрая го беше причислил към нещата, които надхвърляха способността му да ги проумее — че постоянно намира във водата тези влечуги, за които поетите претендират, че живеят в огъня 47 47 Разпространено вярване, произлязло от алхимията (според средновековните поверия саламандърът бил дух на огъня, понеже вярвали, че това животно не може да изгори). От XV век саламандърът станал хералдическа емблема на графовете Д’Ангулем и естествено е бил приет от техния потомък Франсоа I. Девизът бил Nutrisco et extrisco — „Поддържам правото и гася неправдата“ — бел.фр.изд. . Това обстоятелство бе породило у Питу, притежаващ точен ум, дълбоко презрение към поетите.