Александър Дюма - Анж Питу

Кралицата вярваше, че ще изцери раната си, наранявайки Шарни.

Той страдаше безмълвно. Умееше да се владее. Не даваше воля на нито един порив на гняв или нетърпение при тези ужасни мъчения.

То бе любопитно зрелище, каквото само жените са в състояние да устроят и да разберат.

Андре усещаше всичко, което преживяваше съпругът й, и понеже го обичаше с онази ангелска любов, която никога не храни надежда, тя го съжали и му засвидетелства кротката си привързаност.

От това съчувствие последва нежно и състрадателно сближаване. Андре се опита да утеши Шарни, без да му показва, че долавя потребността от утеха, която той изпитва.

И всичко се вършеше с една деликатност, с право наричана женска, на която единствено жените са способни.

Мария-Антоанета, мъчейки се да разделя, за да владее, забеляза, че е поела по грешен път и че, без да иска, сближава душите, които се стремеше да откъсне една от друга по най-различни начини.

И тогава, в тишината и самотата на нощта, бедната жена изпадна в онова ужасяващо отчаяние, което би трябвало да даде на Бога ясна представа за могъществото му, щом е сътворил същества, достатъчно силни да понесат подобни изпитания.

Ето защо кралицата сигурно не би устояла на толкова злочестини, ако не бе тревогата й за политиката. Не се оплаква от коравото легло онзи, чиито крайници са отмалели от умора.

Такива бяха обстоятелствата, при които живееше Мария-Антоанета от завръщането на краля във Версай до деня, в който твърдо реши да се заеме отново с абсолютното упражняване на властта си.

Явно в своята гордост кралицата отдаваше упадъка си и на онова своего рода подценяване, което жената понасяше от известно време.

За този динамичен ум да се мисли означаваше да се действа. Тя се залови за работа, без да губи нито миг.

Уви! Делото, с което се захващаше, щеше да я доведе до гибел.

За нещастие на кралицата всички факти, изложени дотук, представляваха за нея произшествия, с които една твърда и веща ръка можеше да се справи. Трябваше само да съсредоточи силите си, по подобие на природата, която събира своите и ги струпва на мястото, където раната е довела до изчерпването им.

Виждайки, че парижаните се превръщат във войници и явно искат да воюват, Мария-Антоанета реши да им покаже какво е истинска война.

„До момента те са имали работа с инвалидите и швейцарците, неподкрепени и колебливи; тепърва ще разберат какво означават един или два солидни полка, роялистки настроени и добре обучени.

Може би това ще е някой от онези полкове, които вече са се сблъсквали с безредици и са проливали кръв в конвулсиите на гражданската война. Ще бъде призован най-известният и най-лоялният. Тогава парижаните ще осъзнаят, че единствената надежда за спасение, която им се оставя, е да спрат.“

Това бе след разприте между Събранието и краля за ветото. В продължение на два месеца Луи XVI се бори, за да си възвърне един отломък от пълновластието; той се опита, съвместно с министрите и Мирабо, да обуздае републиканския устрем, който заплашваше да заличи монархията във Франция.

Кралицата се бе изтощила в тази битка най-вече защото беше видяла краля да отстъпва.

Кралят бе загубил цялата си власт и остатъка от своята популярност. Кралицата бе спечелила едно прозвище.

Една от онези странни за ухото на народа думи, която поради тази причина галеше ухото му, едно име, което още не беше обида, ала бе призвано да стане най-кръвната от всички, едно остроумие, което по-късно щеше да се превърне в кърваво слово. Нарекоха я мадам Вето.

На това име, понесено на крилете на революционните песни, бе съдено да стигне до Германия и да ужаси поданиците и приятелите на онези, които, изпращайки на Франция една германска кралица, имаха правото да се учудват, че я оскърбяват с прозвището Австрийката .

На това име бе съдено да съпровожда в Париж — в безумните вихри, в дните на кланетата — сетните викове, грозната агония на жертвите.

От този момент Мария-Антоанета се наричаше мадам Вето, до деня, когато щяха да я нарекат вдовицата Капет 323 323 Прозвище на Хюг I, основател на Капетингската династия. Това име е дадено на Луи XVI по време на революцията — бел.ред. .

Това бе третият път, в който променяха прозвището й. Преди Австрийката тя беше мадам Дефицит.

Подир борбите, в които се беше опитала да заинтересува своите приятели с неизбежността на опасността за самите тях, Мария-Антоанета бе забелязала единствено, че шейсет хиляди паспорта бяха поискани от Кметството.