Александър Дюма - Анж Питу

— Кучето на слепеца — рече Бийо с възхитителна простота.

— Точно така — отговори Жилбер в същия тон.

— Е, добре, приемам! — кимна арендаторът. — Ще бъда онова, което желаете.

— Знам, че изоставяш всичко, Бийо — състояние, жена, дете, благополучие! Но няма да е задълго, уверявам те.

— А аз какво ще правя? — попита Питу.

— Ти — каза Жилбер, гледайки простодушното и яко дете, което от време на време се перчеше с интелигентността си, — ти ще се върнеш в Писльо, за да успокоиш семейството на Бийо и да обясниш свещената мисия, която е поел.

— На мига — възкликна Питу, потръпвайки от радост при мисълта, че ще бъде отново близо до Катрин.

— Бийо — обърна се Жилбер към арендатора, — дайте му вашите наставления.

— Готово — каза Бийо.

— Слушам ви.

— Назначавам Катрин за господарка на дома. Чу ли ме?

— А госпожа Бийо? — удиви се Питу от това онеправдаване на майката за сметка на дъщерята.

— Питу — намеси се Жилбер, който бе разбрал при вида на леката червенина, избила по челото на главата на семейството, — спомни си арабската поговорка: „Чувам, значи се подчинявам.“

Момъкът се изчерви на свой ред, осъзнавайки нетактичността си.

— Катрин е мозъкът на семейството — додаде непринудено Бийо, за да оправдае решението си.

Жилбер кимна в знак на съгласие.

— Това ли е всичко? — попита момчето.

— От мен, да — отвърна Бийо.

— Но не и от мен — рече Жилбер.

— Слушам ви — каза Питу, готов да приложи на практика арабската поговорка, цитирана току-що от доктора.

— Ще отидеш с едно писмо в колежа „Луи льо Гран“ — поде Жилбер. — Ще го връчиш на абат Берардие, а той ще ти предаде Себастиен. Ти ще ми го доведеш да го прегърна и ще го отведеш във Виле-Котре, при абат Фортие, за да не си губи времето. В неделите и четвъртъците ще излиза с теб. Накарай го да ходи, без да се бои от нищо, из равнините и горите. За моето спокойствие и неговото здраве е по-добре да бъде там, отколкото тук.

— Разбрах — извика Питу, очарован, че ще може да се отдаде едновременно на приятелството си от детинство и на неясния копнеж на едно по-зряло чувство, което се пробуждаше у него и носеше вълшебното име Катрин.

Той стана и се сбогува с Жилбер, който се усмихваше, и с Бийо, който размишляваше.

После пое тичешком към колежа, за да намери Себастиен Жилбер, своя млечен брат.

— А ние да се залавяме за работа! — каза докторът на Бийо.

Във Версай настъпи известно успокоение след ужасните морални и политически сътресения, които току-що изложихме на нашите читатели.

Кралят си отдъхваше; и макар на моменти да смяташе, че бурбонската му гордост е била накърнена при това пътуване до Париж, тешеше се с мисълта за възвърнатата популярност.

Междувременно господин Дьо Некер полека-лека губеше своята популярност.

Колкото до благородничеството, то започваше да подготвя измяната или съпротивата си.

Народът бдеше и чакаше.

В това време кралицата се бе свила в себе си; убедена, че е прицелна точка на цялата омраза, тя се снишаваше, спотайваше се, защото знаеше, че бидейки обект на такава ненавист, е и средоточие на множество надежди.

След пътуването на краля до Париж едва бе успяла да се види с Жилбер.

Впрочем беше го срещнала в преддверието на апартамента на Луи XVI.

И понеже той й се поклони дълбоко, тя поде първа.

— Добър ден, господине, при краля ли отивате? — попита.

После добави с усмивка, в която прозираше следа от ирония:

— Като съветник или като лекар?

— Като лекар, мадам. Днес ми е определено дежурство — отвърна Жилбер.

Мария-Антоанета му направи знак да я последва. Той се подчини.

Двамата влязоха в малък салон в съседство със спалнята на суверена.

— Е, господине — подхвана тя, — вие ме излъгахте онзи ден, когато по повод на пътуването до Париж ме уверявахте, че никаква опасност не грози краля.

— Аз ли, мадам? — престори се на учуден Жилбер.

— Да, вие. Нима не стреляха по Негово Величество?

— Кой казва това, мадам?

— Всички, господине. И най-вече онези, които са видели бедната жена да пада почти под колелата на кралската колесница. Кой казва това? Господин Дьо Бово, господин Д’Естен, забелязали разкъсаната ви дреха и раздраното ви жабо.

— Мадам!

— Куршумът, който ви е одраскал, господине, е могъл да прободе краля, както е убил тази клета жена, защото похитителите не са се целели нито във вас, нито пък в нея.

— Не вярвам да е предумишлено престъпление — рече Жилбер колебливо.