— Точно така — потвърди Жилбер, — това е синът на Пит, когото вече познавате, Бийо, когото Питу познава, когото светът познава, и той стана на трийсет години през миналия май.
— Трийсет години?
— Ще видите, че не си е губил времето, приятели. Ето вече седем години как управлява Англия и прилага на практика бащините теории.
— Значи ще управлява още някое време — вметна Бийо.
— Да, още повече че коренът им е жилав. Позволете ми да ви дам едно доказателство.
Питу и Бийо показаха с леко кимване, че слушат с най-голямо внимание.
Жилбер продължи:
— През 1778 година бащата на нашия враг гаснеше. Лекарите дадоха да се разбере, че животът му виси на косъм и че най-малкото усилие би могло да прекъсне нишката. Тогава в Парламента с пълна сила се разискваше дали да не се удовлетвори желанието на американските колонии за независимост, за да бъде спряна войната, подклаждана от французите, която заплашваше да погълне цялото богатство и всички воини на Великобритания.
Това ставаше в момента, в който нашият добър крал Луи XVI, на когото нацията току-що присъди званието баща на френската свобода, бе признал тържествено независимостта на Америка. Там, по бойните полета и в щабовете бяха взели надмощие френската сабя и френският гений. Англия бе предложила на Вашингтон, сиреч на вожда на бунтовниците, признаване на американската националност, ако новата нация, обръщайки се срещу французите, би пожелала да се съюзи с Англия.
— Но — осмели се арендаторът, — струва ми се, че такова предложение не е почтено нито да се прави, нито да се приема.
— Драги мой Бийо, това се нарича дипломация и в политическите кръгове подобен род идеи се превъзнасят. Е, какво пък, Бийо, колкото и неморално да е според вас, може би въпреки Вашингтон, най-лоялният измежду човеците, биха се намерили американци, склонни да изтъргуват мира с цената на позорното съглашение с Англия.
Ала лорд Чатам, бащата на Пит, този обречен болник, този умирающ, това привидение, вече е до колене в гроба, Чатам, който изглеждал, сякаш няма какво друго да иска освен покой на земята преди съня под паметника, та този старец накарал да го отведат в Парламента, където щял да се разглежда въпросът.
Вървял под ръка със сина си Уилям Пит, тогава младеж на деветнайсет години, и със зет си 312 312 Лорд Махон — бел.фр.изд.
; бил в разкошни одежди, жалка обвивка на мъртвешката му мършавост. Блед като призрак, с полуугаснал поглед изпод излинелите клепачи, той се отправил към своята банка, докато лордовете, смаяни от ненадейната поява, се кланяли и му се възхищавали, все едно в римския Сенат се бил завърнал мъртвият и потънал в забрава Тиберий.
Чатам изслушал в дълбоко съсредоточение речта на лорд Ричмънд, автор на предложението, и когато онзи свършил, станал, за да му отговори.
Този мъртвец събрал сили да говори цели три часа, стъкнал огън в сърцето си, за да разпали искри в погледа си, изтръгнал от душата си тона, който развълнувал всички сърца 313 313 Пит умира на 11 май 1778 г. Неговата последна реч в Камарата на общините е на 7 април 1778 г. — бел.фр.изд.
.
Вярно е, че говорил против Франция, вярно е, че вдъхвал ненавист у своите съотечественици, вярно е, че мобилизирал сетните си сили и огън, за да срине и разкъса омразната страна, съперница на неговата. Забранил Америка да бъде призната за независима, наложил запрещение над всякакви сделки, зовял: „Война! Война!“ Говорил като Ханибал 314 314 Ханибал (247 — 183 г. пр. Хр.) — картагенски пълководец. През II пуническа война (218 — 201 г. пр. Хр.) преминава Алпите, удържа победи над римските войски и завладява почти цяла Италия. През 202 г. пр. Хр. е разгромен от римския военачалник Сципион Старши. Избягва в Сирия, по-късно се самоубива — бел.ред.
срещу Рим, като Катон срещу Картаген 315 315 Delenda Carthago (Картаген трябва да бъде разрушен — бел.прев.) — с тези думи римският държавник Катон Старши (234 — 149 г. пр. Хр.) завършвал своите речи в Сената — бел.фр.изд.
. Заявил, че дълг на всеки лоялен англичанин е по-скоро да загине, нежели да понесе една-единствена колония да бъде откъсната от майката родина.
Завършил речта си, отправил последна заплаха и паднал като поразен от мълния.
Нямало какво повече да прави на този свят. Изнесли го издъхващ. Няколко дни по-късно Чатам бе мъртъв.
— Охо! — изрекоха в глас Бийо и Питу. — Какъв човек е бил този лорд!
— Той е баща на младия трийсетгодишен мъж, за когото става дума — завърши Жилбер. — Чатам умря на седемдесет години. Ако синът стигне възрастта на баща си, предстои ни да търпим Уилям Пит още четири десетилетия. Ето, Бийо, с кого си имаме работа. Това е човекът, който управлява Великобритания, който си спомня имената на Ламет, на Рошамбо, на Лафайет, който в момента знае имената на всички в Националното събрание, който декларира смъртна омраза към Луи XVI. Това е авторът на договора от 1778 година 316 316 Договорът за търговия и съюз за отбрана от 1778 г. — бел.фр.изд.
, който не ще намери покой, докато във Франция има една заредена пушка и един пълен джоб. Започвате ли да разбирате?
Читать дальше