Александър Дюма - Анж Питу

— Тогава какво ще ме посъветвате, господин Жилбер?

— Ако искаш да бъдеш полезен на страната, на нацията си, на своите братя, на света, остани тук, Бийо. Грабни един чук и работи в тази ковачница на Вулкан 310 310 Вулкан — римски бог на разрушителния огън, покровител на ковашкия занаят. Съответства на древногръцкия бог Хефест — бел.ред. , която кове мълнии за света.

— Да остана, за да гледам как колят и да стигна може би дотам да коля и аз?

— Как така? — каза Жилбер с бледа усмивка. — Да колиш, ти! Какви ги говориш, Бийо?

— Ако остана тук, както ме приканвате — извика арендаторът, целият треперещ, — първият, когото видя да окачва въже на някой фенер, ще го обеся с ей тези ръце.

Тънката усмивка на устните на доктора се стопи.

— Значи ме разбираш — рече той — и ето че и ти ставаш главорез.

— Да, главорез на злодеи.

— Кажи ми, Бийо, видя ли как заклаха Дьо Лом, Дьо Лоне, Флесел, Фулон и Бертие?

— Да.

— И как ги наричаха онези, които ги колеха?

— Злодеи.

— О, вярно е! — намеси се Питу. — Наричаха ги злодеи.

— Да, но правото е на моя страна — настоя арендаторът.

— На твоя страна, ако бесиш, ако те бесят, не ще е на твоя страна.

Бийо сведе глава под този сразяващ удар; после изведнъж я вдигна с достойнство.

— Можете ли да твърдите — поде той, — че онези, които убиват беззащитни хора под крилото на честта на обществото, можете ли да твърдите, че те са французи като мен?

— А, това е друго нещо! — отвърна Жилбер. — Да, във Франция има няколко категории французи. Съществува най-напред френски народ, от който е Питу, от който си ти, от който съм аз. След това има френско духовенство, после френско благородничество. Три категории французи във Франция, всяка с отделна гледна точка, сиреч гледната точка на собствените й интереси, без да броим краля на Франция, французин по свой си маниер. Е, Бийо, тъкмо в различния начин, по който всички тези французи са французи, е истинската революция. Ти ще бъдеш французин по един начин, абат Мори — по начин, различен от твоя, Мирабо — по начин, различен от този на абат Мори, и най-сетне кралят ще бъде французин по начин, различен от този на Мирабо. Та, Бийо, мили ми приятелю, човек с честно сърце и здрав разум, ти навлизаш във втората част на въпроса, който разглеждам. Направи ми удоволствието да хвърлиш един поглед на това, Бийо.

И Жилбер подаде на арендатора напечатан лист хартия.

— Какво е то? — попита Бийо, вземайки листа.

— Чети.

— Чудесно знаете, че не умея да чета.

— Тогава нека Питу го прочете.

Момъкът се повдигна на пръсти и надзърна над рамото на арендатора.

— Това не е на френски — каза той, — не е на латински, нито пък на гръцки.

— На английски е — подсказа Жилбер.

— Не знам английски — заяви високомерно Питу.

— А аз знам — рече докторът — и ще ви преведа този документ. Но вижте най-напред подписа.

— ПИТ — прочете Питу. — Какво е ПИТ?

— Ще ви обясня — кимна Жилбер.

— Пит — подхвана докторът — е синът на Пит.

— Виж ти! — възкликна Питу. — Като в Светото писание. Значи има Пит Първи и Пит Втори?

— Да. И Пит Първи, приятели мои… Слушайте добре какво ще ви кажа.

— Слушаме — отвърнаха едновременно Бийо и Питу.

— Та този Пит Първи бе в продължение на трийсет години заклет враг на Франция, сражаваше се от своя кабинет, където го беше приковала подаграта, с Монкалм и Водрьой в Америка, с вицеадмирал Дьо Сюфрен и Д’Естен по море, с Ноай и Броли на континента. Пит Първи си бе поставил за цел да унищожи мощта на французите в Европа. В разстояние на трийсет години той ни отне една по една всички колонии, всички фактории, цялото крайбрежие на Индия, хиляда и петстотин левги в Канада. После, като видя, че Франция е три четвърти разорена, подстрекаваше сина си да я разори съвсем.

— Аха! — измърмори Бийо, видимо заинтригуван. — Което ще рече, че този Пит…