Александър Дюма - Анж Питу

— Тогава значи борба — каза Жилбер.

— Но мнозинството… — поде Бийо.

— Довършете, приятелю мой.

— Мнозинството е затова, да наложи волята си.

— Значи потисничество.

Отначало арендаторът погледна Жилбер със съмнение, после в очите му проблесна прозрение.

— Почакайте, Бийо — спря го докторът. — Знам какво ще ми кажете. Благородниците и духовенството притежават всичко, нали?

— Това е несъмнено — кимна Бийо. — Манастирите…

— Манастирите ли?

— Манастирите преливат.

— Notum certumque 306 306 Notum certumque (лат.) — сигурно и известно — бел.прев. — изръмжа Питу.

— Благородниците не плащат подобаващи данъци. Така аз, арендаторът, плащам сам двойно по-високи налози, отколкото тримата братя Дьо Шарни, взети заедно, мои съседи, които получават над двеста хиляди ливри рента.

— Но да видим — продължи Жилбер, — смятате ли, че благородниците и свещениците са по-малко французи от вас?

Питу наостри уши при този въпрос, който прозвуча като ерес във време, когато патриотизмът се измерваше със здравината на лактите на площад „Грев“.

— Вие, приятелю, не можете да допуснете, че тези благородници и тези свещеници, които поглъщат всичко и не връщат нищо, са също такива патриоти като вас, вярно ли е?

— Вярно е.

— Грешите, драги, грешите. Те са дори по-големи патриоти и ще ви го докажа.

— О, я гледай ти! Не съм съгласен — заяви Бийо.

— Заради привилегиите, нали?

— По дяволите!

— Почакайте.

— Та аз чакам!

— Е, добре! Уверявам ви, Бийо, че само след три дни най-привилегирован във Франция ще е онзи, който не притежава нищо.

— Сиреч аз — изпъчи се важно Питу.

— Да, ти!

— Как така? — зачуди се арендаторът.

— Чуйте ме, Бийо, благородниците и духовниците, които вие обвинявате в егоизъм, вече започват да изпадат в една патриотична треска, дето ще плъзне из цяла Франция. В този момент те се събират като овце на ръба на яма. И обсъждат. Най-смелият ще скочи — вдругиден, утре, може би още довечера. А подир него ще се хвърлят и останалите.

— Какво ще рече това, господин Жилбер?

— Ще рече, че отказвайки се от своите прерогативи, господа феодалите ще изоставят селяните си, господа земевладелците — доходите от земята, вземанията си, благородниците с гълъбарниците — гълъбите си 307 307 Предвиждане за нощта на 4 август, когато двама либерално настроени придворни, Ноай и Д’Егийон, поставят тържествено искането за премахване на феодалните права — сцената, описана тук, се разиграва на 22 юли — бел.фр.изд. .

— Охо! — погледна смаяно Питу. — Вие мислите, че те ще се простят с всичко това?

— О! — възкликна Бийо, просветлен. — Но то ще е прекрасна свобода.

— Е, а после, когато всички бъдем свободни, какво ще правим?

— Дяволите да го вземат! — каза Бийо, явно затруднен. — Какво ще правим? Ще видим.

— А! Ето го възловия израз! — извика Жилбер. — Ще видим!

Той се изправи с мрачен вид и се разходи мълчаливо няколко секунди; сетне, хващайки мазолестата ръка на арендатора със строгост, която приличаше на заплаха, добави:

— Да, ще видим. Ще видим. Ще видим всички, ти, както и аз, аз, както и ти, аз, както и той. Точно за това мислех преди малко, когато забеляза у мен онова хладнокръвие, което толкова те изненада.

— Вие ме плашите! Народът, единен, сплотен, въодушевен, борещ се за общото благоденствие, е нещо, което ви прави мрачен, господин Жилбер?

Докторът сви рамене.

— Тогава — продължи арендаторът, разпитвайки на свой ред, — какво ще кажете за самия себе си, щом се съмнявате днес, след като сте подготвили всичко в Стария свят, давайки свобода на Новия?

— Бийо — подхвана Жилбер, — ти току-що, без да подозираш, произнесе онова, което е смисълът на загадката. Онова, което изрича Лафайет и което никой може би, в това число самият той, не разбира, да, ние дадохме свободата на Новия свят.

— Ние, французите. Това е много хубаво.

— Много е хубаво, ала ще струва твърде скъпо — заключи тъжно Жилбер.

— Ами! Парите са похарчени, залогът е платен — каза радостно Бийо. — Малко злато, много кръв и дългът е уреден.

— Слепец! — стрелна го Жилбер. — Слепец, който не вижда в тази зора от запад зародиша на общата гибел на всички нас. Уви! Защо ли ги обвинявам аз, който също не го съзрях? Боя се, че като дадохме свободата на Новия свят, Бийо, загубихме Стария.

— Rerum novus nascitur ordo 308 308 Rerum novus nascitur ordo (лат.) — „Роди се нов ред на нещата“ — бел.прев. — изрече Питу с революционен апломб.