Александър Дюма - Анж Питу

За секунда главата бе отделена от тялото и набучена на върха на една пика. По онова време бе модно да се разнасят така главите на враговете.

Байи беше сломен от гледката. За него тази глава бе олицетворение на античната Немезида 300 300 Немезида — в древногръцката митология: богиня на възмездието — бел.прев. .

Лафайет, блед, със сабя в ръка, с отвращение отстраняваше от себе си офицерите от стражата, които се опитваха да се извинят за своето безсилие.

Бийо, тресящ се цял от гняв и мятащ се наляво и надясно като онези буйни коне от Перш, влезе обратно в Кметството, за да не гледа повече какво става на окървавения площад.

Колкото до Питу, неговият плам от народната мъст беше отстъпил място на един конвулсивен порив и той бе побягнал към стръмния бряг на реката, стискайки очи и запушвайки уши, за да не вижда и да не чува.

В Кметството цареше изумление и потрес; общинските служители започваха да осъзнават, че не са в състояние да направляват изблиците на народа, освен в посоката, угодна нему.

Внезапно, докато беснеещите се забавляват да влачат към канавката обезглавения труп на Фулон, нов вик, нов гръм прокънтява оттатък мостовете.

Дотичва един куриер; вестта, която носи, тълпата вече я знае. Отгатнала я е по указанията на най-ловките си водачи, като хайка, която поема по следата след надушването й от най-дресирания от копоите.

Тълпата се блъска около куриера, обгражда го отвсякъде; тя усеща, че е докопана нова плячка; надушва, че става дума за господин Бертие.

Това бе вярно.

Запитан от десет хиляди усти едновременно, вестоносецът беше принуден да отговори:

— Господин Бертие дьо Совини е бил заловен в Компиен.

— Добре, добре, знам — каза Лафайет.

— Ние го знаехме — добави Байи — и е наредено да бъде държан там.

— Държан там ли? — поклати глава куриерът.

— Естествено. Изпратих двама комисари с охрана.

— Охрана от двеста и петдесет души — намеси се един от общинарите, — което е предостатъчно.

— Господа — подхвана куриерът, — точно това исках да ви кажа, охраната е била разпръсната, а пленникът — отвлечен от множеството.

— Отвлечен! — изкрещя Лафайет. — Охраната е позволила да бъде отвлечен?

— Не ги винете, генерале, направили са всичко, което е било възможно.

— Ами господин Бертие? — попита с тревога Байи.

— Водят го в Париж — отвърна куриерът, — в момента е в Бурже.

— Та ако дойде тук — извика Бийо, — той е загубен!

— Бързо! Бързо! — засуети се Лафайет. — Петстотин души в Бурже. Нека комисарите и господин Бертие спрат там. През нощта ще видим.

— Кой обаче ще посмее да се нагърби с тази задача? — рече куриерът, който, увлечен от общинарите във вътрешността на Кметството, гледаше с ужас през прозореца това разбунено море, чиито вълни вещаеха смърт.

— Аз! — заяви Бийо. — Този ще го спася.

— Но вие ще загинете — помъчи се да го спре вестоносецът, — пътят е почернял от народ.

— Тръгвам — отсече арендаторът.

— Безполезно е — измърмори Байи, който бе надал ухо навън. — Слушайте! Слушайте!

Откъм портата Сен Мартен се носеше шум, подобен на тътена на морето, блъскащо се в крайбрежните камъни.

Този яростен шум плъзваше над къщите, както парата се извива над стените на съд.

— Твърде късно! — въздъхна Лафайет.

— Те идат! Те идат! — прошепна куриерът. — Чувате ли ги?

— Един полк! Един полк! — извика Лафайет с онази благодатна лудост, присъща на човешката природа, бляскава страна на нейната същност.

— По дяволите! — процеди Байи, който ругаеше може би за първи път. — Забравяте, че нашата армия е точно тази тълпа, с която искате да се биете.

И скри лице в ръцете си.

Виковете, долетели отдалеч, се бяха предали от тълпата, струпана по улиците, на тълпата, натъпкана на площада, с бързината на огън в барутна пътечка. Тогава онези, които поругаваха печалните останки на Фулон, изоставиха жалката си игра, за да се устремят към поредното отмъщение.

Съседните улици избълваха незабавно голяма част от тази виеща глутница, която се втурна с размахани ножове и заплашително вдигнати пестници към улица „Сен Мартен“, за да посрещне новия кортеж на смъртта.

Скоро се съединиха, тъй като и от двете страни бързаха еднакво.

Ето какво се случи тогава.

Неколцина от онези находчиви люде, които видяхме на площад „Грев“, донесоха на зетя, набучена на пика, главата на тъста му.

Господин Бертие идваше по улица „Сен Мартен“ заедно с комисаря, бяха стигнали почти до „Сен Мери“.