Александър Дюма - Анж Питу

Ето защо имаше много песни и танци на погребението му.

Даже си бяха наумили да извадят трупа от ковчега и да го обесят; ала Бийо се бе покачил на един крайпътен камък, бе произнесъл реч за уважението, полагащо се на мъртвите, и погребалната кола бе продължила по пътя си.

Колкото до Питу, той беше издигнат до висотата на герой.

Питу бе приятел на господин Ели и господин Юлен, които благоволяваха да му дават поръчения.

Освен това бе довереник на Бийо, който беше отличен от Лафайет, както вече споменахме, и на когото командващият националната гвардия възлагаше да въдворява ред около него с яките си плещи и херкулесовски юмруци.

От пътуването на краля насам Жилбер, влязъл във връзка чрез господин Дьо Некер с отговорните люде от Националното събрание и от Общината, работеше неуморно за отглеждането на тази революция в детска възраст.

Така че той пренебрегваше Бийо и Питу, които пък се включваха с жар в събранията на буржоата, където се разискваха въпроси на голямата политика.

Един ден 294 294 На 22 юли — бел.фр.изд. , когато арендаторът бе употребил три часа да излага мнението си пред общинарите за продоволствието на Париж и когато, уморен от дългите и надути приказки, но дълбоко в себе си доволен от своята ораторска изява, си почиваше с наслада 295 295 Алюзия за Фигаро — „ленив… с наслада“, Бомарше. „Сватбата на Фигаро“, действие V, сцена III — бел.фр.изд. под монотонния шум на речите на следващите оратори, които се стараеше да не слуша, Питу дотича изплашен, промъкна се като змиорка в заседателната зала на Кметството и изрече с развълнуван глас, който контрастираше с обичайния му невъзмутим тон:

— О, господин Бийо! Скъпи господин Бийо!

— Е, какво има?

— Голяма новина!

— Хубава ли?

— Страхотна.

— Ама каква де?

— Знаете, че ходих при бариерата на Фонтенбло.

— Да. Е, и?

— Е, и! Там казаха нещо невероятно.

— Какво?

— Ами че онзи злодей Фулон се е изкарал умрял и дори си е скроил погребение!

— Как така се е изкарал умрял? Как така си е скроил погребение? За Бога! Та той е съвършено мъртъв, аз видях погребението.

— Не, господин Бийо, жив е!

— Жив!

— Жив като вас и мен.

— Ти си луд!

— Аз не съм луд, драги господин Бийо. Изменникът Фулон, врагът на народа, кръвопиецът на Франция, узурпаторът не е мъртъв.

— Аз ти казвам, че са го погребали след мозъчен удар, повтарям ти, че видях погребението му.

— А пък аз току-що го видях жив, ах!

— Ти?

— Както виждам вас, господин Бийо. Изглежда, че е умрял един от неговите прислужници и негодникът е накарал да му устроят погребение като на аристократ. О, всичко е разкрито! Направил го е от страх пред народното отмъщение.

— Разкажи ми по-подробно, Питу.

— Да излезем в преддверието, господин Бийо, там ще бъдем на спокойствие.

И те напуснаха залата.

— Най-напред трябва да се разбере дали господин Байи е тук — рече Питу.

— Започвай най-сетне, тук е.

— Добре. Та значи бях при бариерата, където слушах речта на един патриот. Онзи, дето не говори правилно френски! Познава се, че не е бил обучаван от абат Фортие.

— Давай! — прекъсна го Бийо. — Чудесно знаеш, че човек може да бъде отличен патриот и да не знае нито да чете, нито да пише.

— Това е вярно — съгласи се Питу. — Изведнъж дотича някакъв човек, останал без дъх. „Победа! — извика той. — Победа! Фулон не е умрял, Фулон е жив! Разкрих го, намерих го!“

Беше като при вас, чичо Бийо, не искаха да повярват. Едни казваха: „Какво! Фулон ли? Ами!“ Други: „Хайде де! Хайде де! Много ви се ще.“ А трети: „Е, че тогава трябва да си открил и неговия зет Бертие.“

— Бертие! — процеди арендаторът.

— Да, Бертие дьо Совини. Познавате го, интендантът 296 296 Управител на финансов окръг във Франция преди революцията — бел.ред. на Компиен, приятелят на господин Изидор Дьо Шарни.

— Онзи, дето винаги е толкова груб с всички и толкова учтив с Катрин.

— Точно така — кимна Питу, — отвратителен бирник, още един кръвопиец на френския народ, мерзостта на човешкия род, срамът на цивилизования свят, както го нарича доблестният Лустало 297 297 Лустало (1761 — 1790) — автор на „Парижките революции“, чието публикуване започнало на 12 юли — бел.фр.изд. .

— Е, и по-нататък? — подкани го Бийо.

— Да, вярно — каза момъкът. — Ad eventum festinat, което ще рече, скъпи господин Бийо: „Бърза към развръзка.“ 298 298 Хораций, „Поетическо изкуство“, стих 148 (Semper ad eventum festinat — „Бърза винаги към развръзка“, думите на Хораций се отнасят за автора на Одисея — бел.ред.); Боало: „Всяка дума, всеки стих към развръзката лети“ (отново за Омир), „Поетическо изкуство“, трета песен, стих 306 — бел.фр.изд. Ето, продължавам. Човекът пристигна запъхтян, викайки: „Аз намерих Фулон, намерих го!“ И се надигна страхотна врява.