Александър Дюма - Анж Питу

Тази фраза бе произнесена достатъчно високо, за да я чуе Бийо.

— О, имате право, сир, понеже не я давам на всекиго — отвърна арендаторът, влизайки свободно в разговор с краля, както Мишо с Анри IV.

— Което ме ласкае още повече — рече суверенът, силно затруднен, без да знае как да запази кралското достойнство, държейки се като добър патриот.

Уви! Горкият владетел не бе свикнал да се нарича крал на французите.

Той все още смяташе, че се нарича крал на Франция.

Опиянен от задоволство, Бийо не си направи труда да размисли дали Луи, от философска гледна точка, се бе отказал от титлата крал, за да приеме титлата човек; Бийо, който чувстваше колко този език се доближава до селското простодушие, се поздравяваше, че е разбрал един крал и е бил разбран от него.

От този момент арендаторът се палеше все повече; той пиеше от лика на владетеля, за да използваме Вергилиевия израз 288 288 Алюзия за Дидона, която, слушайки Еней, „пиеше отровата на една безмерна любов“, „Енеида“, песен I, стих 749 — бел.фр.изд. (Цитирано според френския превод, тъй като в българското издание преводът е различен: „А пък горката Дидона, обзета цяла от обич…“ — бел.ред.) , една безмерна любов към конституционната монархия и я предаваше на Питу, който, изпълнен със собствената си любов и с излишъка от любовта на Бийо, изливаше всичко това навън, под формата на викове, най-напред мощни и звучни, после — кресливи, и накрая — дрезгави:

— Да живее кралят! Да живее бащата на народа!

Тази промяна в гласа на момъка се извършваше постепенно.

Той бе напълно прегракнал, когато кортежът стигна до Пон-дю-Жур, където господин Дьо Лафайет, яхнал прословутия си бял вихрогон, държеше в напрежение недисциплинираните и тръпнещи кохорти на националната гвардия, строени от пет часа сутринта, за да посрещнат краля.

Впрочем вече наближаваше два.

В очите на присъстващите срещата между монарха и новия предводител на въоръжената Франция мина задоволително.

При все това кралят започваше да се уморява, той почти не говореше, само се усмихваше.

От своя страна, командващият парижката милиция не заповядваше, а по-скоро жестикулираше.

Суверенът с удовлетворение забеляза, че множеството скандира „Да живее кралят!“ не по-малко, отколкото „Да живее Лафайет!“. За жалост това бе сетният път, в който му беше съдено да вкуси тази наслада за честолюбието.

Жилбер стоеше все така до вратичката на кралската каляска, Бийо и Питу — плътно до него.

Верен на обещанието си, докторът бе намерил начин, откакто бяха напуснали Версай, да изпрати четирима куриери до кралицата.

Те бяха отнесли добри вести, защото навред по пътя си Луи XVI виждаше шапките да летят във въздуха; само дето върху всички тези шапки блестеше кокардата с цветовете на нацията, един вид упрек към белите кокарди, които кралските гвардейци и самият крал носеха.

Насред радостта и ентусиазма това различие по отношение на кокардите беше единственото, което дразнеше Бийо.

Арендаторът бе сложил на триъгълната си шапка огромна трицветна кокарда.

Кралят бе с бяла кокарда; значи поданикът и кралят нямаха съвсем еднакви вкусове.

Тази мисъл толкова го занимаваше, че той я сподели с Жилбер в миг, в който докторът не разговаряше с Негово Величество.

— Господин Жилбер — попита го, — защо кралят не си е сложил националната кокарда?

— Защото, драги Бийо, или не знае, че има нова кокарда, или смята, че неговата би трябвало да бъде кокардата на нацията.

— Не, не би трябвало, понеже неговата е бяла, а нашата е трицветна.

— Един момент! — вдигна ръка Жилбер, спирайки Бийо, който щеше да се впусне неудържимо във вестникарски фрази. — Кокардата на краля е бяла, както и знамето на Франция е бяло. Това не е по вина на Луи XVI. Кокардата и знамето са били бели много преди да се роди. Впрочем, драги ми Бийо, знамето се е утвърдило, също и бялата кокарда. Бяла е била кокардата на шапката на вицеадмирал Дьо Сюфрен, когато е забил нашето знаме на Индийския полуостров. Бяла е била кокардата на шапката на Д’Аса и по нея германците са го познали в нощта, когато се оставил да го убият, но не позволил войниците му да попаднат в засада. Бяла е била кокардата на шапката на маршал Дьо Сакс, когато е сразил англичаните при Фонтьоноа. Бяла е била кокардата и на шапката на господин Дьо Конде, когато е разгромил вражеските войски при Рокроа, Фрайбург и Ленс. Ето какво е направила бялата кокарда и още доста други неща, драги ми Бийо. Докато националната, която може би ще обиколи света, както предрече Лафайет, още не е успяла да се докаже, предвид, че съществува от три дни. Не казвам, че ще остане бездейна, разбирате ли, ала в края на краищата кралят има правото да изчака.