Александър Дюма - Анж Питу

Сложени отгоре, жакетът и ризата я скриваха напълно. Тя не правеше тялото чувствително по-дебело и позволяваше пълна свобода на движенията.

— Много ли е тежка? — попита Мария-Антоанета.

— He.

— Гледайте, моят крал, какво чудо, нали? — обърна се кралицата, пляскайки с ръце, към жената, която привършваше със закопчаването на копчетата на ръкавите на Луи.

Мадам Кампан изрази радостта си също така непринудено.

— Спасих своя крал! — извика Мария-Антоанета. — Изпробвайте тази невидима броня, сложете я на една маса и се помъчете да я срежете с нож, опитайте да я пробиете с куршум, опитайте, опитайте!

— О! — възкликна кралят с израз на съмнение.

— Опитайте! — повтаряше тя в ентусиазма си.

— От любопитство ще опитам на драго сърце — рече той.

— Недейте, безполезно е, сир.

— Как така, безполезно е да ви докажа превъзходността на вашето чудо?

— Ах! Такива са мъжете! Мислите ли, че бих се доверила на твърденията на друг, на някой страничен човек, когато става въпрос за живота на съпруга ми, за спасението на Франция?

— При все това ми се струва, че този път сте го сторили, Антоанета, доверили сте се…

Кралицата поклати глава с очарователно упорство.

— Попитайте — посочи с пръст жената, която беше там, — попитайте добрата Кампан какво направихме тя и аз тази сутрин.

— И какво, за Бога? — попита кралят, видимо заинтригуван.

— Тази сутрин, какво говоря, тази нощ, като две щурачки, отпратихме цялата прислуга и се затворихме в нейната стая, която се намира в дъното на сградата, където са жилищата на пажовете. А пък пажовете заминаха снощи до един за Рамбуйе. И така, ние двете отидохме там. Уверихме се, че никой не би могъл да ни изненада, преди да сме осъществили замисъла си.

— Боже мой! Ама вие наистина ме плашите. И какви бяха намеренията на тези две Юдити 285 285 Юдит — библейски персонаж, вдовица, която прелъстила, а после убила вражеския пълководец Олоферн, предвождащ войската на асирийския цар Навуходоносор, и така спасила града си от обсада (Книга Иудит) — бел.прев. ?

— Юдит е направила по-малко — отбеляза кралицата, — най-вече вдигнала е по-малко шум. Като изключим това, сравнението е прекрасно. Та Кампан държеше чантата, в която бе нагръдникът. Аз носех един дълъг немски ловджийски нож от баща ми, безотказно острие, убило толкова глигани.

— Юдит! Същинска Юдит! — извика Луи XVI, смеейки се.

— О! Юдит не е имала онзи тежък пистолет, който взех от вашите оръжия и накарах Вебер да зареди.

— Пистолет!

— Разбира се. Трябваше да ни видите през нощта, уплашени, стряскащи се и от най-слабия шум, криещи се от любопитни очи, притичващи по пустите коридори като лакоми мишлета.

Кампан захлопна три врати и покри последната с дюшек. Сложихме нагръдника до стената, на манекена, на който се окачват моите рокли. И аз, кълна ви се, замахнах здравата и нанесох един удар с нож на бронята. Ножът се огъна, изплъзна се от ръцете ми и се заби в паркета за наш голям ужас.

— Я виж ти! — рече кралят.

— Почакайте.

— И не направи дупка? — вдигна вежди Луи XVI.

— Ама почакайте, ако обичате. Кампан грабна ножа и ми каза: „Вие не сте достатъчно силна, мадам, и ръката ви може би трепери. Аз съм по-яка, ще се уверите.“ И нападна манекена с такава стръв, че клетият ми нож направо се строши о стоманата. Погледнете, ето ги двете парчета, сир. Ще наредя да ви направят кинжал от онова, което е останало.

— О, но това звучи просто невероятно! — възкликна кралят. — И не се получи пробив?

— Само драскотина на най-горната халкичка, а те са три една върху друга, моля.

— Бих искал да видя.

— Ще видите.

И Мария-Антоанета се зае да съблича краля удивително чевръсто, за да може по-скоро да се възхити на нейната идея и на забележителните й подвизи.

— Тук, струва ми се, има нещо — взря се той и посочи с пръст една вдлъбнатина с диаметър около палец.

— Това е от пистолетния куршум, сир.

— Какво, дали сте изстрел с пистолет, зареден с куршум, вие?

— На мига ви показвам сплеснатия куршум, още черен. Е, сега вярвате ли, че животът ви е в безопасност?

— Вие сте ангел-пазител — каза кралят и започна бавно да разкопчава жилетката, за да разгледа по-добре следите от ножа и от куршума.

— Представете си какъв страх изпитах, скъпи кралю — поде Мария-Антоанета, — когато трябваше да стрелям с пистолета по бронята. А то само вдигнах отвратителен шум, от който така се боя. Ала стреляйки по жилетката, предназначена да ви брани, все едно че стрелях по вас. Треперех да не зърна дупка, защото тогава трудът ми, мъките ми, надеждата ми, всичко щеше да бъде напразно.