Александър Дюма - Графиня дьо Монсоро

— Виждаш ли, страхливецо — продължи необуздано младежът, — ето как убийците спасяват честта на господарите си. Убий и мен, без шпага съм!

И той запрати копринената си ръкавица в лицето на херцога.

Франсоа изрева от ярост и стана по-блед от мъртвец.

Но кралят нищо не виждаше, нищо не чуваше. Той беше захлупил лице и шепнеше:

— О, бедните ми приятели, те са победени… може би с тежки рани. Кой ще ми каже истината?

— Аз, господарю — чу се гласът на Шико.

Кралят позна този приятелски глас и протегна ръце към Шико.

— Е? — каза той.

— Двама вече са мъртви, а третият всеки момент ще предаде богу дух.

— Кой е третият?

— Келюс, господарю.

— Къде е?

— В двореца Боаси, където наредих да го пренесат.

Кралят не го доизслуша и с горестен вик се хвърли към вратата.

Сен-Люк трябваше да заведе Диана при нейната приятелка Жана дьо Брисак, затова не беше дошъл веднага в Лувъра.

Жана три дни и нощи се грижи за клетата жена, измъчвана от жестока треска.

На четвъртия ден, изнемогвала от умората, Жана си позволи малка почивка. Но когато се върна след два часа в стаята на приятелката си, Диана вече я нямаше там.

Знае се, че Келюс — единствен от тримата защитници на краля, останал жив въпреки деветнайсетте си рани — умря в същия дворец Боаси, където Шико бе наредил да го пренесат, умря в ръцете на краля след трийсетдневна борба със смъртта.

Анри беше неутешим.

Той поръча за своите приятели великолепни паметници с мраморните им фигури в цял ръст.

Поръча специални литургии в тяхна памет и нареди на свещениците да се молят за душите им, а към привичните думи на своите сутрешни и вечерни молитви добави следното двустишие, което произнася до края на живота си:

Близо три месеца Крийон не изпусна от очи херцог д’Анжу, когото кралят възненавидя до края на дните си и никога не му прости.

После дойде септември и тогава Шико, който беше неотлъчно с господаря си и сигурно би го утешил, ако изобщо бе възможно Анри да бъде утешен, получи писмо от Бомското абатство.

То беше написано от ръката на краснописец и гласеше:

„Любезни господин Шико,

Тук въздухът е чудесен и в Бургундия тази година се очаква богата реколта от грозде. Говори се, че нашият господар кралят, комуто, ми се струва, спасих живота, е все още много опечален. Доведете го в абатството, любезни господин Шико, ще го почерпим с вино от 1550 година, което извадих от избата си. Това вино заличава и най-голямата тъга. Не се съмнявам, че то ще развесели краля, защото намерих в една от свещените книги следното забележително изречение: «Хубавото вино изпълва сърцето с веселие!» На латински звучи прекрасно, ще ви го дам да го прочетете. И така, елате, любезни господин Шико, елате с краля, елате с господин д’Епернон, с господин дьо Сен-Люк. Ще видите, тук всички ще се напием и ще се наядем до насита.

Преподобният Горанфло, ваш покорен слуга и приятел.

P. S. Кажете на краля, че поради грижите около моето настаняване тук още не съм имал време да се помоля за душите на неговите приятели, както искаше той, но веднага, щом приключи гроздоберът, непременно ще го направя.“

— Амин — рече Шико, — царството небесно им е осигурено.

© 1846 Александър Дюма

Alexandre Dumas

La Dame de Monsoreau, 1846

Сканиране и разпознаване: Борис Борисов, 2008

Редакция: Mummu, 2008

Издание:

Издателска къща „Ведрина“, 1991

ISBN 954-404-002-1

Превод от руски: ЕФ „Качин“

Печатница ДФ „Димитър Благоев“, София

Алекандр Дюма. Графиня де Монсоро

„Художественная литература“, М., 1978

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9868]

Последна редакция: 2008-12-17 19:30:00

Фаворити, необвързани още с брачни връзки. — Б. пр.

Авторът има предвид първата част от трилогията — романа „Кралица Марго“.

Лицето на херцог д’Анжу е било обезобразено от едра шарка и е създавало впечатлението, че има два носа. — Б. а.

Комедиен персонаж в испанския театър, надут самохвалко. — Б. пр.

Да се повтори два пъти е добре (лат). — Б. р

Три пъти (лат.). — Б. р.

Митично същество — полугриф, полукон — Б. пр.

Изповядвам се (лат.). — Б. пр.

Виновен съм (лат.). — Б. пр.

Непременно (лат.). — Б. пр.