Уилям Дийл - 27

— О, Господи! — възкликна тя. Той размърда ръка и усети как тя се втвърдява при допира му. Започна да я гали; накрая изхлузи роклята и, а тя разкопча панталоните му. Движенията й бяха обезумели, дишането — учестено. Издърпа панталоните му, после свали ризата му. Лежаха един до друг и се гледаха, после тя се качи върху него, повдш на се на ръце и се вьртеше, докато той влезе в нея. Луиз въздъхна и почна да се движи нагоре-надолу върху него, отначало бавно, после по-бьрзо.

— О! — простена тя. Толкова бързо се получава така… — По спокойно. Ох… по-бързо, по-бързо… Господи, по-бързо…

Страстта й стимулираше и неговата кулминация. Той усети как тя се стяга върху него, посегна и започна да гали рамото й. Движенията й станаха по-бързи, думите й започнаха да се сливат изведнъж тя извика и щом я чу, той се заби дълбоко в нея и също се изпразни, като едновременно бързо премести едната си ръка под брадата й, а другата зад главата й и с едно бързо щракане й счупи врата.

Викът на удоволствие се превърна в пъшкане. Устата й се отвори и за момент тя погледна към него с ужас и недоверие, после изцъклените й очи угаснаха. Луиз падна върху него.

Той я смькна от себе си и полежа две-три минути, като си поемаше дълбоко въздух. Сърцето му биеше така, сякаш щеше да му пръсне ребрата. Накрая той се обърна на една страна, с гръб към нея, повдигна се на лакът и посегна кьм тютюна и цигарените книжки.

Телефонът иззвъня. Апаратът беше в кухнята. Той се зави около кръста с една кърпа и взе стъпалата по две наведнъж.

— Фред, аз съм, Бен. Дойде ли Уизи?

— Тук е. Много е разстроена, Бен.

— Всички в града също. Бедната Лиз Огълсби е в шок. Докторът е с нея сега. Звъня ти, защото ФБР се обадиха пак. Времето ги е забавило. По-добре да се съберем в седем и половина. Ще се обадя и на другите.

— Чудесно. Слушай, мога да закарам Луиз до ресторанта на Шорти в Делфи, да я разсея малко. Имаме достатъчно време.

— Добра идея — каза банкерът. — Ти, изглежда, винаги знаеш какво да направиш, Фред. Не знам какво бих правил без теб.

— Времената са ужасни, Бен, наистина ужасни.

— Разбира се. Ще извикам мисис Рамзи да дойде при момчето, докато свърши срещата.

— Добре. Ще се видим в седем и половина.

Той се върна на горния етаж, довърши свиването на цигарата, легна по гръб до тялото на Луиз Скоби и я запали. После посегна с палец и показалец и й затвори очите.

Когато довърши цигарата си, влезе в банята, избръсна си мустаците и взе един душ. Използваше силен катранен сапун да измие черната боя от косата си. Върна се в спалнята, извади долното чекмедже на шкафа, бръкна отзад, извади ножа, отиде пак в банята и закрепи нацисткото оръжие към прасеца си с лейкопласт. После се качи на тавана, измъкна от вехториите една заключена кутия и я изпразни от съдържанието й: пари, нов паспорт и акт за раждане, влогови книжки от банкова сметка в Ню Йорк. Раздели си косата по средата и я пусна напред върху челото си. Сложи парите в един плик и ги завърза пред корема си. После методично провери всеки сантиметър от къщата. Нямаше нищо друго, което да му потрябва, нищо, което да издаде неговата самоличност.

Облече дълги гащи, стегнати панталони, дебел потник и вълнена риза над него и си взе дъждобрана. Облече и тялото на Луиз, занесе го в колата и го сложи в багажника заедно с празната кутия.

Тежките облаци и дъждът бяха причина да се стъмни рано този петък. Демпси паркира между дърветата близо до парка. Тялото на Луиз беше подпряло волана, вдървените пръсти на едната й ръка го стискаха, другата й ръка бе отпусната на седалката. Той я разтвори и сгъна пръстите й около сакото, което носеше по време на обира. Беше разпрал единия ръкав под мишницата така, че да изглежда сякаш с последни усилия се е откъснал от хватката на Луиз. Увери се, че никой не гледа, и изхвърли тежката кутия и очилата в реката. Погледна си часовника: пет и четирийсет и пет.

Време беше. Запали колата и като седеше близо до трупа, превключи на бавна скорост, излезе на шосе 25 и подкара към моста. Не се виждаха никакви коли. Точно преди моста имаше стръмен насип, който слизаше направо към буйната река. Той набра скорост, докато стигна на десетина метра от насипа, после удари силно спирачките и завъртя кормилото. Колата се завъртя и остави дълги черни хлъзгави следи, а той я насочи към насипа, намали на десет мили в час, отвори вратата си и щом колата забоботи към реката, натисна с крак газта и изскочи.

Падна на калния банкет, усети как якето се скъса на лакътя му и острото дращене на камъчетата. Превъртя се по гръб и заби пети в калта, за да спре плъзгането си. Натискането на газта беше достатъчно да прехвърли буика през насипа. След миг колата се плъзна надолу, подскачайки като тапа за въдица, после пльосна в реката и изчезна в буйната кална вода.