Уилям Дийл - 27

— Провалихме му работата на това копеле — засмя се Нелсън доволно.

— Господи, убихме още един полицай, а може би и двама — поклати глава Дилинджър.

Конклин се измъкна от колата, залитна, опипа натъртените си ребра и падна. Дъждът се изливаше върху лицето му. Младият полицай гледаше с безсилие и разочарование как най-известната банда банкови обирачи в историята изчезва по залятото от дъжда шосе. Дилинджър, Пиърпонт, Кларк, Нелсън и Ван Митър. Нямаше как да знае, че до шест месеца всички щяха да бъдат мъртви, издирени от човека, от когото най-много се страхуваха, Мелвин Първис от отдела за борба с гангстерите. Дилинджър щеше да умре първи, точно след два месеца. На двайсет и втори юли.

Какъв отвратителен късмет, какъв гаден, тъп и отвратителен късмет!

Какво му беше казал веднъж Фирхаус? „Обикновено неочакваните неща те провалят.“ Той беше в опасност, понеже никога не му беше минавало през ума, че може да бъде хванат в капан в този град, определено не и от ФБР. Но точно това ставаше.

Демпси седна на ръба на леглото и се загледа в дъждовните капки, които се стичаха по прозореца. Седя така, без да мърда, около десет минути. Погледна часовника: три и двайсет.

Когато Бен Скоби се свърза с офиса на ФБР в Чикаго, на телефона беше самият Първис. Той щеше да дойде тук лично с екип от агенти на ФБР и беше заповядал на Скоби да заключи банката и да изпрати всички вкъщи, докато те пристигнат. Скоби бе обявил, че в седем часа вечерта всички ще се съберат пред банката.

Демпси трябваше да изчезне преди ФБР да пристигне в Дрю Сити. Не можеше да рискува един разпит от федерални агенти. Нито можеше да рискува да вземе рейса или да тръгне на автостоп: всички в града го познаваха. Имаше само един изход — да се качи на някой товарен влак. И дори това бе рисковано — ако не се покажеше в банката, щеше да започне разследване и можеха да проверят влака, когато пристигне в Лафайет. Но това беше риск, който трябваше да поеме.

Първо щеше да избръсне мустаците си и да измие черната боя от косата си. И да се облече топло — нощем все още беше доста студено.

Следваха вълнени чорапи и обувките с дебели подметки, които Луиз му беше подарила за рождения му ден. Парите не бяха проблем. „Не съм подготвен — помисли си той, — просто ме изненадаха.“

Той взе чифт плътни кадифени панталони и дебело шотландско яке, извади чорапите и обувките. Беше на път за горния етаж, когато входният звънец звънна. Демпси опря гръб на стената. Не можеха да бъдат хората на закона. Трябваше да е Луиз. Стоя неподвижен цяла минута. Звънецът звънна втори път, после трети. В главата му започна да се оформя нов план. Демпси бавно заслиза по стъпалата.

Планът беше идеален. Дори след време да го разгадаеха, това нямаше значение. Добереше ли се до Чикаго, нямаше значение какво щяха да си мислят — той нямаше да е повече Фред Демпси.

Отвори вратата и Луиз се хвърли в ръцете му.

— Ох, Господи, сърцето ми спря, когато чух — възкликна тя и се притисна към него. — Благодаря на Бога, че си добре. Страхувах се, че са застреляли теб.

— Не, беше Тайлър Огълсби.

Знам. Току-що се видях с татко. Сигурен ли си, че си добре?

Разбира се. Трябваше просто да седя пет минути на пода и да слушам как Джон Дплинджър се хвали какво добро момче е.

— Не мога да повярвам! През цялото време се шегувахме как банката ще бъде обрана. И Роджър с неговите картички…

— Спокойно каза той. — Всичко свърши. Дори и за горкия Тайлър. Хайде да се качим горе.

— Горе?

— Имаме три часа преди да дойде ФБР.

— Фред!

Той я целуна по врата.

— Но…

— Цялото това вълнение ме… ме възбужда. — Той пак я целуна по врата и тя се извъртя и потръгна.

— Цялата настръхвам.

— Аз настръхвам.

Той бавно я повлече нагоре, като целуваше и галеше бузите й, докато се качваха по стъпалата. Заведе я в спалнята и я сложи на леглото до панталоните и дебелото яке.

— Какво е това? — попита тя.

Той се беше навел над нея и я галеше.

— Довечера ще е хладно и влажно. Мислех да се преоблека преди да отида до банката. Може да ми съблечеш дрехите, Луиз. Може да ме разсъблечеш.

— О, Демпс! — прошепна тя. — Така те обичам.

Това беше първият път, когато някой от тях споменаваше тази дума. Той бързо се наведе над нея и тихо каза в ухото й:

— И аз те обичам.

Тя му разкопча жилетката, свали му вратовръзката и му разкопча ризата, докато той махаше блузата й. Луиз си поигра с космите по гърдите му, после целуна зърната му, езикът й бавно се завъртя около едното, после се придвижи на другото. Той разкопча роклята й, вдигна я до кръста й и пъхна ръка под пликчетата й.