Уилям Дийл - 27

— Двайсет и две — извика Ван Митър.

— Двайсет и две. Знаете ли, това е едно число, което, изглежда, ме преследва. Роден съм на двайсет и второ число от месеца, откраднах първата си кола на двайсет и две, бях пуснат на свобода на двайсет и втори и избягах от федералните ченгета в Уисконсин точно преди месец на двадесет и втори. Ето сега е двадесет и втори май. Една минута, Хомър! Е, лейди и джентълмени, ще запомните този ден през целия си живот, 22 май 1934 година, и ще разказвате на внуците си, че на този ден сте били в банката на Дрю Сити, когато е била нападната от бандата на Джон Дилинджър. Разбира се, това е по-вълнуващо, отколкото да гоните мухите. Не е ли така, всички питам? Хората ще дойдат отвсякъде само за да посетят това място и вие с години ще разправяте за този ден и когато го правите, ще кажете на всички, че Джон Дилинджър не е бил лошо момче, той е бил изискан и учтив и не е наранил никого, и не е взимал пари, освен тези на банката. Десет секунди, момчета, опаковайте!

— Тук има още много — извика Нелсън от мазето.

— Казах, опаковайте.

— Джони — каза Пиърпонт, като погледна през прозореца. — Някакво ченге идва през улицата откъм бръснарницата.

По дяволите — изруга Дилинджър, после бързо нареди: — Окей, Ръс, иди навън, качи се в колата и я запали нормално. Не показвай оръжието си. Ако тръгне към банката, вземи го на мушка и му кажи да стои мирно и нищо няма да му се случи. Кажи му кои сме. Докато загрееш кола! и ще се качим и ние. Тръгвай.

— Добре — каза Кларк.

Тайлър Огълсби погледна към банката. Часовникът още показваше три без пет. Той въпреки всичко реши да отиде — беше сигурен, че Бен ще се съгласи да изплати бележката му.

Когато тръгна да пресича, един мъж излезе от банката и се качи в черния пакард, паркиран на ъгъла. Огълсби му се усмихна, но мъжът изведнъж измъкна отнякъде един 38 калибров пистолет и го насочи към него.

— Не мърдай, ченге! Ние сме бандата на Дилинджър. Само да помръднеш и много хора ще пострадат.

Огълсби спря и зяпна от изненада. Вратата на банката рязко се отвори и четирима души бързо излязоха, носейки чували с пари. Без да мисли, Огълсби посегна към кобура си и отстъпи заднишком.

Ръсел Кларк стреля. Огълсби усети как куршумът го удари и падна по гръб. Чу хора да викат, чу скърцане на гуми, но всичко сякаш ставаше много далеч. Усети се вкочанен целият, после светът се завъртя около него и той почувства, че пада в дълбок, мрачен кладенец.

Хората от Дрю Сити гледаха вкаменени, без да вярват на очите си, как Тайлър Огълсби лежи насред главната улица, вперил очи в дъжда. Демпси изтича от банката и падна на колене до него.

— Тайлър! — извика той, обърна се и изкрещя към прозореца на доктор Кимбърли над млекарницата. — Докторе, докторе, елате бързо! Застреляха Тайлър Огълсби.

Огълсби го погледна, но не го позна. След малко очите му изгубиха фокус и се изцъклиха. Демпси чу въздишката му и разбра, че е мъртъв. Погледна насъбралата се тълпа и поклати глава. Младият заместник на Огълсби тъкмо завиваше зад ъгъла с полицейския форд.

— След тях, Лутър! — извика Бен Скоби от прага на банката. — Това е бандата на Дилинджър.

Пакардът изрева по главната улица. Нелсън подаде автомата си през прозореца и изстреля дълъг откос в железарския магазин. Куршумите натрошиха армираните стъкла, разцепиха дръжките на няколко брадви, надуп-чиха една редица кутии с керосин и смъкнаха конските амуниции, накачени на куки на тавана. Хората вътре налягаха на пода и върху тях се посипаха отломки.

— Защо, по дяволите? — извика Дилинджър.

— Давам им тема за размисъл — извика в отговор Нелсън. — Хей, някаква патрулна кола сви зад нас.

— Това трябва да е другият полицай. Дай газ, Ръсел.

— Не може повече. Карам със сто и десет.

— Сега ще го забавя това копеле — викна Нелсън.

— Никакви убийства повече, Лестър — кресна Дилинджър.

— Добре де — каза Нелсън, счупи задното стъкло на пакарда с автомата, изчака полицейската кола да се приближи и щом стигна в обсега му, изстреля един откос, после втори.

Лутър Конклин видя предното стъкло да се пръска, после видя святкането на автомата в дъжда и чу как куршумите разцепиха радиатора и от него изсвистя пара. Вторият откос разцепи двете предни гуми и колата стана неуправляема и се запързаля по мократа настилка. Лутър обезумяло почна да се бори с волана, но колата стремително се плъзна към едно дърво, блъсна се в него и младият полицай усети как кормилото го удря в гърдите.