Уилям Дийл - 27

— Аз предлагам да влезем с гръм и трясък, да убием всеки, който мърда, и да си отворим пътя с куршуми. Да накараме всички да се напикаят от страх — каза Нелсън.

— Ще си държиш ръцете настрани от оръжието, чуваш ли ме, Лестър? — каза Дилинджър. — Това градче едвам диша. Няма да ни създават никакви затруднения.

— Знаете ли какво чух? — каза Пиърпонт. — Чух, че Първис винаги палел пура преди да тръгне след някого. Наричал я свещичка за рожден ден. Имал списък на двадесет и двама от нашите и разправял, че когато свещичките станели двадесет и две, щял да направи парти.

— Двайсет и две — каза Дилинджър. — Гледай ти!

— Сега си има отделение с картечници — каза Нелсън.

— Мотото му е „никаква милост“.

— Колежански хлапета — каза Дилинджър. — Подскачат цял метър, когато им проскърца обувката. Цялата работа с Първис е, че Флойд и бандата му убили един федерален полицай, когато претрепаха Джели Наш в Канзас Сити, и той излезе личен приятел на Първис.

— Какво искаш да кажеш с това „претрепаха Джели“? Те се опитваха да го спасят — каза Пиърпонт.

— Няма начин. Конко сам ми каза. Искали да се отърват от Наш, понеже ги топял. Обаче в пукотевицата освен Наш довършили и четири ченгета, включително оня тип.

— И това побъркало Първис?

— Така предполагам. На него фитилът му е къс.

— Е, няма да го палим тогава.

— Хубаво го каза, Хари — засмя се Дилинджър.

— Как се казва банката?

— „Ипотекираща банка и фермерски тръст на Дрю Сити“.

— Колко е голям градът?

— Около три хиляди души, повечето фермери. Банката е в центъра. Съмнявам се дали има и двеста автомобила.

— С какво ще ни преследват, с коне и каруци? — захили се Кларк.

— Да, като Джеси Джеймс — отговори Нелсън.

— Млъкнете и слушайте. Това е планът — каза Дилинджър, извади един лист със скица на банката и го вдигна да го видят всички. — Банката е на ъгъла, вратите гледат към пресечката, един вид двоен ъгъл. Гишетата са отляво, когато влезеш. Витрините са високи, така че ще използваме пирамида. Аз поемам вратата и секундомера. Взимайте двайсетачки и по-дребни, знаете колко трудно се прекарват стотачки сега. Хомър и Лестър ще слязат в трезора, Хари и Ръсел ще очистят гишетата. Ще минем през града веднъж за проверка, после ще оставим Лестър и Хари, после Хомър и мен. Ръсел ще паркира колата пред банката. И помнете, имате на разположение само четири минути.

— А пазачите? — попита Пиърпонт.

— В банката има само един старец.

— Той е на около седемдесет — каза Ван Митър. — Сигурно не вижда по-далеч от носа си.

— Полицейският участък е на две преки. — продължи Дилинджър. — Точно до вратата на банката има телефонна кабина, аз ще се погрижа за това. Ще инсценираме фалшив инцидент на магистралата, това ще накара шерифа да излезе от града. — Така че ще имаме двама полицаи и един дядка в банката. — Той се разсмя. — По дяволите, момчета, ще си имаме работа с намален състав.

Младият полицай спря пред банката и отърси дъжда от дъждобрана си, после влезе и представи седмичната си бележка на Демпси за подпис. Лутър Конклин беше местно момче, навремето играеше футбол в гимназията и после прекара две години в колежа. Беше ходил и войник осем месеца и всички в града бяха горди с него.

— Как си днес, Лутър? — попита Демпси, като слагаше подписа си на зеления лист хартия.

— Благодаря, добре. Чухте ли за пожара в Делфи?

— Не, кога се случи? Нощес ли?

Точно сега гори — каза Лутър. — Повикаха ни на помощ. Шерифът Билинг замина да провери нещата. Изгорял новият магазин.

— Е, надявам се да няма пострадали — каза Демпси.

Банковият касиер уважи бележката на Конклин и му отброи двадесет и пет долара. Лутър излезе от банката като ги броеше, а Демпси погледна часовника над вратата. Още десет минути и край на работното време. И ще бъде на път за Чикаго. Устата му започна да пресъхва, когато си помисли за пътуването.

Кларк бавно насочи пакарда по главната улица, зави надясно, мина една пресечка и сви обратно по пътя, но който бяха дошли. Минаха покрай полицейския участък един млад полицай тъкмо влизаше там. Полицейската кола бе паркирана в двора.

— Е, разбрахте къде се намира законът — засмя се Дилинджър. — Завърти обратно на ъгъла, Ръс. Ще оставим Хомър и Лестър.

Двамата мъже слязоха от колата и небрежно тръгнаха към банката, а Ръсел подкара по пресечката още веднъж и остави и Хари Пиърионт и Дилинджър. Те тръгнаха обратно покрай магазина за амуниции към банката, с пушки, скрити под дъждобраните. Когато стигнаха банката, Ван Митър и Нелсън вече пресичаха улицата към тях.