Уилям Дийл - 27

— Там — каза той. — Завий надясно, Ръс. Ръсел дори не намали.

— Завий надясно, ти казвам! Натам! По дяволите, Ръсел!

Кларк удари спирачки, гумите изсвириха пронизително, после колата зави по черния път и се задруса.

— Какво става, да не правят сбирка на ченгетата или нещо подобно? — каза Хомър.

— По дяволите, Хомър, млъкни. Продължавай да караш, Ръс. Просто продължавай да караш, сякаш сме нормални граждани.

— Господи, вижте пушека — каза Ван Митър. Гъст облак дим се извисяваше над града.

— Сигурно целият град гори.

— Голям късмет, няма що — обади се Хомър. Дилинджър грабна една пътна карта от таблото и я отвори.

— Къде сме, по дяволите — каза той и затърси с пръст по картата.

— Няма да успеем да се върнем на пътя.

— Ето ни — каза Дилинджър. — Всичко е наред. Завий наляво на следващото отклонение. Ще се върнем на магистралата южно от града. По дяволите, това е идеално!

— Това е поличба — каза Пиърпонт. — Щяхме да я оплескаме. А започна да вали.

— Още не сме свършили за днес — каза Дилинджър. — Имаме още време, а дъждът е хубаво нещо, държи хората вкъщи.

— Къде отиваме сега? На пикник? — ухили се Нелсън. Да, на пикник на около двадесет мили по-нататък.

Ще ни сервират чай и препечени филийки в другата банка.

— Каква друга банка?

— Вчера Хомър и аз огледахме три банки — каза Дилинджър. Ще оберем банка номер две. Вероятно също така тлъста. И е отворена до три часа в петък. Ще ги ударим в три без четвърт — след три часа вече ще е тъмно.

— Не ми харесва — каза Хомър ван Митър. — Казах ти, че тези градчета с по една улица за влизане и една за излизане, ме нервират.

— Проблемът ти, Хомър, е, че си един гаден обесник.

— Опитвам се да предвидя всичко, Джони.

— Искаш да направиш отново удар в голям град, така ли?

— Не съм казал такова нещо.

— Опитахме в Чикаго и видя какво стана. Убиха Чарли, пречукахме оня банков служител и ме тикнаха в пандиза. Сега всички мислят, че съм убиец. Все аз опирам пешкира.

— Това е, понеже си известен, Джони — ревниво се захили Нелсън.

— Не искам да бъде обвинен в нещо, което не съм направил — остро отвърна той.

— Какво искаш да направя, да напиша писмо до „Нюз“ и да си призная? — засмя се Нелсън.

— По дяволите, Джони непрекъснато пише писма на вестниците — каза Пиърпонт. — Дори изпрати една книга на… как се казваше оня?

— Мат Лийч — каза Дилинджър гордо. — Капитан Лийч, шеф на щатския полицейски патрул на Индиана. Изпратих му едно копие от „Как да стана добър детектив“.

— Дяволски тъп номер, ако ме питате. Няма нужда да ги вбесяваме още повече — обади се Ван Митър.

— Виж, Хомър — отговори Дилинджър. — Не може да ги вбесим повече, отколкото са, и не могат да ни преследват по-ожесточено, отколкото го правят.

— Все пак се нервирам — каза Ван Митър. — Ще има много хора по улицата в петък следобед. Получават си заплатата и така нататък.

— Никой няма да пострада — каза Дилинджър категорично. — Всички ще легнат долу като взвод противотанкови бойци. Четири минути и сме на път към Индианаполис. Докато се съвземат и извикат момчетата от отдела за борба с гангстерите, ще бъдем на половината път. На федералните ченгета ще им трябват три-четири часа да отидат дотам от Чикаго.

— А щатската полиция? — попита Пиърпонт.

— Те не могат да си избършат носа.

— Не обичам малките градчета — промърмори Ван Митър.

— Да, ама банката си е банка и има само трима полицаи, включително шерифа.

— Аз съм „за“ — каза Кларк. — Вижте какво се случи с Чарли, като се забърка с момчетата от отдела за борба с гангстерите.

— Чарли беше глупак — каза Дилинджър малко нервно. — Да налети на Мелвин Първис, който си седи с автомата в скута. Слушай, този Първис не е обикновено ченге от отдела. Той е смахнат. Хувър му даде зелена улица да ни ликвидира. Не искам да си имам работа с такива хора.

Никой не се обади.

— Така че ще се придържаме към малките градчета с тлъсти банки.

— Може би трябва да се оттеглим — каза Пиърпонт.

— Ще вземем двеста долара, ако имаме късмет, и като ги разделим по равно ще искаш да се оттеглим, така ли? — каза Ван Митър и се засмя. — Ще отидеш ли в Рио с петдесет долара, Хари?

— Искам да кажа да направим една поредица. Да оберем четири-пет банки за един ден и да се оттеглим.

— Няма да стане — каза Дилинджър и поклати глава. — Ще даде време на Първис и момчетата му да ни хванат по маршрута. Удряй и бягай, удряй и бягай, това е начинът. Дръж ги вън от равновесие.