Уилям Дийл - 27

— Ура — викна пак Роджър, после се надигна на пръсти и прошепна в ухото на Фред. — Може ли да идем и до мистър Бейли?

Фред му намигна и кимна.

Съботните следобеди бяха времето на Фред и Луиз. Те оставяха Роджър на дневното представление и разбираха точно кога ще излезе, после отиваха до къщата й, взимаха нейния буик и караха до къщата на Фред. Тя беше една от малкото, които имаха гараж, при това залепен за нея, и можеха да влизат и излизат, без съседите да ги видят. Фред често вземаше на заем буика на Луиз и го миеше на алеята, така че никой не му обръщаше особено внимание, когато се прибираше с него. В събота Луиз сядаше на пода до предната седалка и се кикотеше на криеницата, която играеха, за да надхитрят местните клюкари.

Съботните „партита“ бяха негова идея. Роджър обикновено срещаше в киното Пол и Томи и се бавеха, а това им осигуряваше два часа заедно. Щом стигаха в къщата, те се любеха буйно и жадно. Тази събота не бе по-различна. Свита на пода на колата, Луиз пъхна ръка между бедрата му и започна да го гали.

— Какво стана със срамежливата госпожица, която срещнах преди девет месеца? — подсмихна се Фред.

— Тя откри какво значи думата любов — каза Луиз и потърка глава в крака му.

— И какво означава тази дума?

— Да си правиш удоволствието. Да ти е хубаво. Демпси бе отбягвал близостта на Луиз няколко месеца, но накрая се предаде. Роджър бързо го прие, дори станаха приятели, понеже момчето нямаше нищо против връзката на Демпси и Луиз. В такъв малък град обаче имаше опасност женитбата да стане неизбежна, така че Демпси се застрахова още отначало — никакъв брак.

Мисълта за женитба не го привличаше. Щеше да мисли за това, когато му дойдеше времето. От друга страна, Луиз се беше оказала буйна и страстна любовница.

Щом влезеха в къщата, в нея сякаш се освобождаваше някакъв демон. Вярно, тя беше потискала желанието си години наред като бе играла ролята на майка и сестра на Роджър и на добра дъщеря и прилежна домакиня за баща си, при това никой от мъжете в града не я привличаше, защото тя познаваше повечето още от дете. После в живота й се появи Фред Демпси. Беше съвсем естествено баща й да покани новия си служител на вечеря вкъщи и Роджър не бе единственият, който се бе привързал към него още от първото му идване. Но той беше срамежлив самотен мъж, не излизаше никъде, само веднъж месечно ходеше с автобуса в Чикаго да посети болната си майка и рядко говореше за себе си. Говореше предпазливо и уклончиво, но когато ставаше дума за изкуство, книги, театър или музика, се разпалваше и тя веднага го хареса, защото усещаше в него същите потиснати чувства, които таеше още от пубертета.

За пръв път се бяха любили на задната седалка на буика зад гарата. Седмици наред се въздържаха, но галенето им ставаше все по-страстно всеки път, когато бяха сами — пипаха се, изучаваха се и се забравяха в екстаза на опознаването. И най-накрая тя предложи да смъкнат седалките и щом той затвори вратата, си разкопча блузата, оголвайки едрите си гърди за жадните му целувки. А той я опипа, свали пликчетата й и насочи ръката й към себе си. Всичко стана толкова устремно, че тя все още си спомняше само отделни моменти. Помнеше само, че той беше много внимателен и нежен, че й беше хубаво и че почти беше припаднала, когато получи първия си оргазъм.

В момента в който влязоха в къщата, тя си свали блузата и каза:

— Хайде да се изкъпем заедно! Цяла седмица мисля за това. И го поведе към банята на горния етаж.

В банята той започна да я съблича, да гали плоския й корем и да дразни гърдите й, а тя нетърпеливо му свали панталоните. Той я привлече към себе си.

— Тук, тук, искам тук — задъхано каза тя и той я повдигна на ръба на мивката и я гали, докато тя запъшка и се стегна, и когато извика, влезе в нея.

Демпси лежеше по гръб със затворени очи. И двамата бяха голи. Луиз седеше с кръстосани крака на леглото и свиваше две цигари — Фред предпочиташе тютюна „Принц Албърт“, купешките му бяха силни.

— Чудесно — каза той. — Ставаш експерт по всичките ми пороци.

Тя запали цигарите, задържа едната и сложи другата между устните му. Той дръпна дълбоко и издуха дима към тавана.

Нелош начин за прекарване на съботните следобеди.

— С колко време разполагаме?

— Четиридесет минути — каза тя.

— Има време за още веднъж набързо.

Тя го възседна, отърка зърната на гърдите си в неговите и прошепна:

— Не обичам набързо. После винаги искам още. Защо не идем на танци след вечеря и да си тръгнем по-рано? Можеш да помислиш за това по време на вечерята.