Уилям Дийл - Хулигани

— Сигурен съм, че е така — казах аз, опитвайки се да измисля някаква по-съществена реплика. — Просто се отбих да видя как се държи.

— Трудно е да се каже — отвърна Ларк. — Не знам какво ще стане, когато се пробуди. Тя вече беше изпаднала в шок когато пристигна докторът. — Вдигна изведнъж поглед към мен и ме запита почти с отчаяние: — Тони бил ли е замесен в нещо незаконно, когато се е случило? Мисля, че Диди се измъчва най-вече за това. Не за себе си. Не иска хората да си го спомнят с… лошо.

— Не мога да бъда сигурен, но е възможно.

— Как е загинал?

— И за това не съм сигурен — отвърнах аз. Не исках да й сервирам поредната дебела лъжа, и добавих: — Възможно е и да се е удавил. Явно е прекарал продължително време във водата. Тялото му е изплавало някъде близо до Сейнт Някакви си острови.

— Сейнт Саймънс — поправи ме тя. — На юг оттук е, приблизително на петдесетина мили.

— Там правят аутопсията — казах аз.

Тя потръпна при думата. После внезапно вдигна очи.

— За малко да забравя — каза тя. — Мики се отби. Каза ако те видя, да ти кажа, че трябва се свържеш с него. Каза, че било много важно.

— Знаеш ли ми номера? — запитах аз, надигайки се да тръгвам. Наистина бях дошъл само заради ДиДи и нямах какво да кажа на Ларк. Тя кимна. — Отседнал съм в хотел Понс. — Тя кимна пак. — Е, ако мога да помогна с нещо…

— Ти направи най-трудното от всичко — каза тя. — Хубаво, че й го каза по този начин, вместо…

Изречението замря в гърлото й, сякаш не беше сигурна как да го довърши. Прегърнах я и я притиснах към себе си, докато усетих, че напрежението бавно започва да я напуска.

— Тук трябва да има още някой с теб — казах.

— Не, още не. ДиДи не би желала.

Излязох и се върнах в Склада. Черният понтиак на Стик беше паркиран най-отпред. Заварих го да чете някаква разпечатка от компютър.

— Рано се върна — каза той. — Предадоха ли ти съобщението ми?

Явно още не беше чул за събитията на хиподрума, а аз не бях в настроение да разказвам подробно. Още нямаше обед, но се чувствах така, сякаш ми бяха измъкнали всички кости.

— Мъртъв съм — произнесох аз.

— Тия дни доста хора имат твоя проблем — провлече той. — Как са нещата на пистата?

— Стана нещастен случай. Три коня паднаха.

— Какво!

— Едно животно счупи преден крак на финалния участък и повлече още два коня със себе си.

— Жокеите добре ли са?

— Потрошени, но ще живеят. Два от конете умряха.

Подсвирна през зъби, но интересът му сякаш се изчерпа с това.

— А в банката как вървят нещата?

— Вече си мислех, че няма да ме попиташ — отвърна ми той ухилен. — Концентрирах се върху начина, по който използват банката, за да перат парите си. Лошата новина е там, доколкото разбирам нещата, че всичко, което вършат, е законно.

— Невъзможно! — изсумтях аз.

— Е, поне до известна степен е законно — отстъпи той. — Сметката, използвана от Коен, е на името на корпорация Абака. Според Чарли Едноухия, Абака притежават Тъндър Поинт, ресторанта на Брониката, пристанищната кръчма, компанията за лов на стриди Халиско и т.н. Проверих сметката; има дневни депозити, но никога не надвишават двеста хиляди долара.

— Това е крайно незначително в сравнение с онова, което ти е казала Ларк.

— Задръж малко, не съм свършил още — каза той. — Разполагах само този номер на сметка, така че реших да проверя оборота за деня. Това е хронологичен списък на всички депозити правени в банката всеки ден. И ето! О, чудо! Имаш десет депозита, всеки един от тях по десет хиляди долара, и всичките направени само на секунди интервали един от друг. — Той направи широк жест с две ръце и се захили. — Пирамиди — произнесе той.

— Пирамиди?

— Коен използва тоя номер за пирамиди.

— Не разбирам.

— Много е просто, веднъж само да навлезеш в нещата. Коен влага сто бона, Абака демонстрира депозит само за десет бона. Нещата се усложняват когато започнеш да дешифрираш цялата система.

— Е, тогава се опитай, защото вече му изпуснах края — казах.

— Първо, нека да приемем, че Сийборн играе в комбина с Коен. Коен използва банката като перална машина. Цялата работа се състои в това, да се придвижат големи обеми пари в брой през банката без Прокажената Колония да надушат нещо, нали така?

— Аха.

— И тогава влиза в действие механизмът на пирамидите. Става следното, да кажем, че Коен прави дневния си депозит… да кажем, десет бона. Депозитът отива в корпорация Абака. Това е базовата компания, нали така? Но компютърът е програмиран незабавно да разпредели парите, в процентно съотношение, в няколко други сметки. И той никога не вижда бял свят като депозит от десет бона, защото компютърът го разхвърля върху други десет сметки преди да направи депозита.