Уилям Дийл - Хулигани

— Да — казах аз. — Голям удар за сестра му.

— Мислите ли, че това има някаква връзка с останалите смъртни случаи?

— Не бих могъл да знам. Тялото е изплавало на юг оттук. Там ще направят и аутопсията.

— Разбирам. Вижте, искам да знаете, че всяка помощ, която ни окажете в разчистването на този хаос тук, ще бъде оценена по подобаващ начин. Нещата така са се разбързали, че едва смогваме да се задържим в руслото им.

— Да — казах аз, — темпото наистина е зашеметяващо.

— Предполагам, че сте свикнали с тия неща.

— Не съвсем. Убийството винаги е гадно нещо, без значение къде се е случило или коя е жертвата му.

— Да, предполагам. Така или иначе, ако ви потрябва каквато и да било помощ от мен, само кажете.

— Благодаря — казах аз. Изчаках една прилична пауза и запитах: — Познавате ли Талиани? — Опитах се да прозвуча небрежно.

— Да. Но като Франк Търнър.

— Бяхте ли близки?

— Ни най-малко. Два пъти съм се срещал с Търнър, за да му окажа помощ да се ориентира в обстановката, но това беше преди доста време.

— И да го премерите? — предположих аз.

Той ме вгледа втренчено няколко секунди, после бавно кимна.

— И това.

— Значи го познавахте лично?

— Не съвсем; контактите ни бяха само делови. Откакто се е нанесъл в града, не съм го виждал, за да разговаряме.

— И кога беше това?

— Не мога да ви кажа с точност. Някъде преди три години.

— Тук в Дюнтаун ли се срещнахте?

Той кимна.

— Първият път трябваше да се срещнем в стария хотел Бийч, но това не го устрои, така че се прехвърлихме на яхтата на Чарлз Сийборн. Вторият път вече бе докарал и собствената си яхта.

— За какво разговаряхте?

— За перспективни идеи, и други финансови проекти. По-късно той ни представи на… — той помаха с ръка във въздуха — … някои други…

— Брониката, Чевос — подсказах аз.

— Да, само че не под тези имена. Не забравяйте, че той дойде с много високи препоръки. И всички на името на Франк Търнър.

— И вие нито за момент не заподозряхте кой е той всъщност?

Лицето му помрачня.

— Разбира се, че не. — Тонът му преливаше от негодование, но той бързо го потисна. — Вижте, — продължи той, — тук даваме мило за драго за инвестиции. Очевидно беше, че пистата ще промени нещата, а Търнър сипеше сияйни перспективи. Беше настроен за бизнес. Идеите му за инвестиции бяха чудесни. Нямахме никакви причини да изпитваме каквито и да било съмнения към него.

— Не ви обвинявам в нищо — казах аз.

— Знам. Исках само да разберете, че всичко това е съвсем ново и непознато за нас. В най-лошия случай вината би могла да бъде нашата наивност.

Бабс Томас се появи на прага и затропа капризно с краче.

— Празненството е вътре — заяви категорично тя. — Вие двамата можете да обсъждате футбола или каквото намерите за интересно, някой друг път. Търсят те по телефона, Сам. Мисля, че е Чарли. Можеш да разговаряш от спалнята.

— По дяволите! — изруга Дънлийви. — Съжалявам. Ще трябва да довършим разговора си утре на обяд.

— Само още едно нещо — вдигнах ръка аз. — Случайно да си спомняте датата на първото пристигане на Талиани в града?

Той се замисли няколко секунди, после извади визитна картичка и надраска телефонен номер на гърба й.

— Не, но аз си пазя старите бележници за делови срещи каза той. — Заповядайте номера ми. Позвънете ми някъде към осем без четвърт и ще ви кажа точната дата. Само не го отлагайте за след осем, защото можете да нямате късмет. По това време обикновено ми звъни Дъч Моорхед, разговаряме веднъж седмично, държи ме в течение. Много е пунктуален и понякога се е случвало да говорим повече от час.

Благодарих му, пъхнах картичката в джоба и се върнахме в апартамента. Докато Дънлийви бързаше да отговори на повикването по телефона, Стоунуол Титан се материализира иззад една гигантска саксия с цветя.

— Здравей, войниче — каза той. — Не изтърваш нищо, нали? Винаги си там, където най-малко те очакват.

— Тъкмо си мислех същото нещо и за вас — отвърнах.

Титан ме загледа; искрящите наоколо свещи припламнаха в очите му.

— Пак не се сдържа и вдигна още шум, нали, синко?

— Какво имате предвид?

— Имам предвид разговора ти с Хари на хиподрума. Беше дяволски глупаво от твоя страна.

— Крайно време беше някой да го посвети в това, което става.

— Ти си един черен гологан, войниче — изръмжа той. — Щръкна тук само преди четири дни и ето вече имаме дванайсет неразкрити убийства.

Той яростно замахна с бастуна си към саксията.