Уилям Дийл - Хулигани

— От четиридесет години, откакто съм в този щат, не съм имал и две неразкрити убийства. А сега имам дванайсет!

Дънлийви излезе от спалнята, извини се пред домакинята и хукна да чака седмичното обаждане на Дъч, като ни помаха на излизане. Беше седем и петнайсет. След още половин час можехме да си тръгваме всички.

— Пак ще ти го повторя — казах аз. — Не аз съм причината за тези убийства и убийството не спада към моя занаят. Не за това съм дошъл тук и не за това стоя тук.

— Аз имам предвид, че като цяло не съм имал дванайсет неразкрити убийства откакто съм шериф тук — каза той, пропускайки покрай ушите си коментарите ми. — Разбираш ли грижата ми сега, че за четири дни имаме дванайсет убийства?

— Разбира се.

— Разбира се ли? какво искаш да кажеш с това „разбира се“?

— Искам да кажа, разбира се, че разбирам ужаса ти.

— Страхотно, колежанче. Ужас. Добре, слушай ме сега внимателно, защото ужасът ми казва, че ти знаеш далеч повече от мен какво става тук, и след като това е моят окръг, мисля, че е време да споделиш с мен информацията си.

— И какво ще получа в замяна? — ухилих се аз.

— Ще запазиш задника си цял — изрече той с равен глас.

— Какво възнамеряваш да направиш, мистър Стоуни, ще спазариш някой наемен убиец за мен ли? — изсмях се аз.

— Може и да ти е смешно, войниче…

— Не за това се смея — прекъснах го аз. — Просто бях под впечатлението, че двамата с вас сме на една и съща страна.

Той пропусна коментара ми покрай ушите си и мина направо на целта.

— Аз имам значително влияние там, където е необходимо — произнесе той. — И бих могъл много бързо да ти сивя перките като само като задам един-два въпроса за начина, по който водиш това разследване.

— Сигурен съм, че бихте могли.

— Какво, по дяволите, става тук? Какво преследваш, Килмър?

— Проучвам дали има нарушения с РИКО, мистър Стоуни. Знаете го много добре. Възможно е обаче и да греша. Талиани като нищо може да се е намъкнал тук без никой да го усети какво представлява всъщност. Но аз трябва да се уверя в това.

— Без значение кой ще пострада в тоя процес, нали?

— Пет пари не давам чии надгробни камъни трябва да ритна докато се добера до истината.

— Или в чии легла да преспиш?

— За кого всъщност се тревожите, мистър Стоуни? Кого се опитвате да прикриете?

— Опитвам се да запазя целостта на окръга си — изсумтя той.

Направо не повярвах на ушите си.

— Искате да кажете, онова, което е останало от него ли?

— Ти си наистина един много досаден кучи син.

— Вероятно. Не съм дошъл тук, за да се кандидатирам за кралицата на месец май.

Тонът му стана по-снизходителен.

— Просто не искам нещата да излизат извън контрол, разбираш ли, войниче? Хората правят грешки. Това е естествено. Никой от нас не е съвършен.

— Вярвам ви — кимнах аз. — Просто искам да се уверя, че те са наистина това, за което биват представяни — грешки.

— Казвам ти, че това е самата истина.

— Шерифе, ще ви кажа всичко, което мисля. Не онова, което знам, защото на практика не знам почти нищо. Мисля, че с едно и също оръжие са убити Талиани, Стинето и О’Брайън, вероятно Америкън 180. Мисля, че същото оръжие е било използвано и при убийството на Стизано и помиярите му и Драганата, вероятно М-16, оборудвана с гранатомет. Който и да ги е използвал, е служил в армията и е убил Логето и приятелката на Грейвз, Дела Норман, с гарота, много разпространено във Виетнам оръжие. Мисля, че всичко това е дело само на един човек.

Титан облиза устни и наклони глава на една страна.

— Не е лошо за човек, на когото убийството не му е амплоа — каза той. — Защо?

— Ако знаех причината, щях да ви сервирам убиеца на тепсия.

Той само изсумтя в отговор.

— А сега аз имам един въпрос към вас, мистър Стоуни. Кой арестува Тони Лукатис с обвинение за трафик на марихуана?

— Защо?

— Защото е мъртъв, затова.

— Знам това. В Глин му правят точно сега аутопсия. Така че какво общо има старата присъда на Лукатис с каквото и да е от тая каша?

— Просто любопитство.

— Момчетата от отдела по борба с наркотиците пипнаха Лукатис и аверчето му.

— И двамата ли лежаха в затвора?

Той замълча секунда-две и после поклати глава.

— Ловецът на стриди се оказа, че е нарушил само законите на щата и получи висяща присъда.

— За Грейвз Дългоносия ли прекарваше марихуаната Лукатис?

Титан придоби изумен вид.

— Не, по дяволите — разбушува се той. — Грейвз не е наркотрафикант. Може и да има доста недостатъци, но наркотрафикът не спада към тях. Доколкото знам, Лукатис и аверът му са работили само за себе си.