Уилям Дийл - Хулигани

— Къде са ги хванали?

— На остров Бъканиър, където Саут Ривър се влива в залива Бъканиър. Защо се интересуваш толкова от Лукатис?

— Просто се опитвам да обхвана всички възможности — казах аз. — Той и още най-малко един човек на Грейвз са били убити по едно и също време. Не се ли чудите защо?

Той се приведе напред и попита:

— Ще го разбера едва тогава, когато стане необходимо.

— Знаете ли какво си мисля, мистър Стоуни? — запитах го. — Мисля, че вие се опитвате да ме неутрализирате, а не съм сигурен защо. Както вече ви казах, мислех, че двамата с вас работим на една и съща страна.

— Казах ти онази нощ, че аз налагам закона така, както го разбирам — произнесе той. — Считай се за уведомен. — И той рязко се извърна, проби си път през бърборещата тълпа, изказа почитта си към Бабс и си тръгна. Тя долетя като фурия при мен.

— Ти си направо душата на компанията — заяви ми тя. — До този момент разговаря с Шефа Финдли, Стоуни и Сам Дънлийви, и тримата напуснаха партито.

— Явно имам такъв ефект върху хората, нали?

— Е, скъпи, Доу все още е тук. Още нищо не е загубено.

— Непрекъснато ти повтарям, че…

— И не ти вярвам и думичка — завърши тя изречението вместо мен и хукна към следващия си обект.

Пристъпих обратно на терасата, но дъждът вече бе започнал, първите му едри капки ме изпръскаха, така че останах под козирката, гледах как се събират над пристройката буреносните облаци и слушах как вятърът опасно раздрънчава стъклариите из апартамента. След малко дъждът заваля с пълна сила.

Доу бавно се приближаваше към мен, като спираше тук-там д разменя по приказка. Накрая и тя пристъпи на терасата и остана до мен.

— Днес цял ти звъня ли, звъня — изрече донякъде твърдо тя.

— Не прекарвам цялото си време в хотела — отвърнах.

— Ела с мен в Уиндсонг тази вечер — прошепна тя.

— Ти си луда. Какво мислиш да правиш с Хари? Той е …

— Той не ходи там. По време на сезона с конните надбягвания си стои в къщата ни в града. Просто не обича да бие два пъти на ден толкова път. Караш ме да ти се моля ли, Джейк?

— Не ставай глупава.

— Аз съм разглезена, Джейк — провлече със смях тя. — Никой досега не го е оспорил.

— Но и никой не се оплакал.

— Искам да те любя пак. Искам да го правя тази нощ. Не мога да чакам и минута повече.

— Вече става много деликатно — казах й аз. — Дори и на Титан му е известно всичко…

— Пет пари не давам за Стоуни. Той ми е кръстник; длъжен е да знае кое е най-добро за мен, а ако не знае, да върви по дяволите. Сега говорим за мен, за теб и довечера. Това е единственото, което ме интересува. Желая те. Искам да наваксам за всичките тези двайсет години.

— Само за една нощ?

— Е, това е само началото — изсмя се отново тя.

Мълниите бяха започнали да се дуелират над нас и гневът на урагана ни забръска с проливните си потоци.

— Да влезем вътре — предложих аз.

— Само след като обещаеш.

— Да обещая какво?

— Че след като излезеш оттук, ще дойдеш в Уиндсонг.

— Налага ми се да се отбия на едно място по пътя — казах аз, мислейки си за ДиДи Лукатис. Чудех се дали Доу знаеше за смъртта на бившия си любовник. Но дори и да й беше известно, се държеше забележително добре. Реших, че ако не го знаеше, някой друг можеше да й го каже.

— Колко време ще се забавиш? — запита остро тя.

— Час.

— Не закъснявай — предупреди ме тя, и извъртя се и се вмъкна вътре.

Изчаках минута-две преди се прибера в стаята. Напразно усилие. Бабс ме гледаше от дъното на стаята така, както съдия на важен тенисмач не отделя поглед от топката. Кимнах и тръгнах с усмивка към нея.

— Съвсем не е това, за което си мислиш — казах аз.

— Моля те — изрече тя, извъртайки очи, — не си длъжен да ми даваш сметка. Имам си две прекрасни оченца на главичката.

— Само не си мисли, че тук има някаква интрига — казах.

— Скъпи, умирам за интриги. Само за това си струва човек да живее тоя инак скапан живот.

Преди да изляза от хотела се отбих до стаята си и позвъних на Сам Дънлийви. Той ми обясни, че нямал никакво време, защото Дъч всеки момент щял да го потърси, но ме увери, че ще намери бележника и ще го донесе следващия ден. Казах му, че това ще бъде чудесно от негова страна. След това изкарах колата от гаража на хотела.

Един познат черен понтиак се беше укрил под дърветата пред къщата на ДиДи. Стик ми отвори вратата.

— Само двамата ли сте тук? — запитах аз.

— Да, донесох нещо за хапване. Ларк има нужда от малко почивка. Легнала е хей там, на дивана.