Уилям Дийл - Хулигани

— Проклет да съм, ако това не е Харпър Шева! — възкликна Стик.

— Направо позна. А на колана си имал празен кобур — произнесе едрият германец. — А сега ми кажи кой моряк мислиш че, се облича така и носи ютия?

— Кой е този Харпър Шева? — запитах.

— Едно от първите арапчета на Грейвз Дългоносия.

— Ако това наистина е Шева, тогава значи имаме в ръцете си цялата история — каза Дъч. — Само след час ще знам всичко. Поръчах да ми изпратят по телекса снимки и на двете жертви.

— Добре, нека чуем теорията ти — подканих го.

Според Дъч излизаше, че Грейвз Дългоносия е прекарвал няколко килограма кокаин от Колумбия до Дуумстаун. Похвалил се на Дела Норман, тя пък на свой ред го изпяла на новия си приятел, Тони Логето, който пък на свой ред го споделил пред останалата част от фамилията Талиани. И някъде на изток от крайбрежието на Джаксънвил някой от клана Талиани прехваща и отвлича пратката, убива екипажа и изгаря корабчето. Ако това се е случило действително така, значи планът им е бил наистина брилянтен. В резултат на удара Грейвз остава без стока за милиони долари, като в същото време задлъжнява здраво на хората си.

— Мисля — заключи Дъч, — че Грейвз е изровил бойната томахавка и е стъпал на бойната пътека. И като добавиш към всичко това гаджето му удушено в кревата си в комплект с Логето, имаме един разгневен гангстер в цялото му величие.

Идеята му имаше много достойнства и аз му го казах. Ако теорията на Дъч беше вярна, най-вероятният кандидат за отвличането на пратката ставаше Нанс Турчина, което автоматически обясняваше отсъствието му през последните няколко дни.

— Виждам нещата така — продължи Дъч, — зад всичките тия убийства стои или Костело, или Грейвз. А точно сега в този момент Грейвз е единственият заподозрян с наистина сериозен мотив да го извърши.

— Нямаме никакво сериозно доказателство — възрази Стик.

Това беше вярно; разполагахме само с догадки и предположения. Реших да разиграя ролята на адвокат на дявола.

— Да предположим, че на Костело наистина му се е отворила глътката — казах аз. — Може би е решил да очисти всички, с изключение на тези, от които се нуждае, които всъщност са Чевос Туната, който контролира водните пътища, Лу Коен, финансовият му вълшебник, и Брониката, който е основният снабдител на улицата с наркотици. Възможно е да са се сдушили, да са се споразумели да изчистят всички останали от фамилията, да компрометират Грейвз и да си разделят града на три.

— Малко е слабовато, не е както в случая с Грейвз — каза Дъч. — Той се бори за живота си и има много здрав мотив за отмъщение.

— Така или иначе, трябва да открием дрогата — реши Стик. — Без кокаина всичките ни приказки си остават чесане на езиците.

В едно нещо мненията ни съвпадаха и на тримата: ако чернокожият мъртвец не беше Шева Харпър, или някой друг от бандата на Грейвз, идеята на Дъч пропадаше тотално. Решихме да отложим всички по-нататъшни дискусии докато не пристигнат снимките по телекса.

Отидох да потърся Чарли Едноухия докато чакахме. Седеше си в кабинката, облечен в най-добрия си костюм с цигара набучена на контешкото си цигаре, и печаташе доклад със скорост поне сто и двайсет думи в минута.

— Вършиш го така, сякаш знаеш как да го правиш — казах аз.

— Майка ми вярваше в ползата от всестранното развитие на личността — отвърна той.

— Ще ми направиш ли една услуга? — помолих го. — Опитвам се да открия нещо за Тони Лукатис, малко над трийсетте е, с тъмна…

— Познавам Лукатис — каза той. — Изкара известно време в Литъл Ку. Нелегален трафик на марихуана.

— Точно той.

— Пак ли е загазил?

— Със сестра му сме приятели — казах аз. — Тя се тревожи да не би да се е забъркал пак…

Внезапно спрях. Стомахът ми се сгърчи.

— Господи — задъхах се аз и побягнах обратно в залата с телекса с Чарли по петите ми. Дъч седеше до машината и прелистваше някакви доклади.

— Тия неща звучат доста объркващо — каза той, когато влязохме в стаята. — Ако някой страничен човек ги прочете, може да се закълне, че Салваторе и Сапата са неграмотни. — После вдигна глава към мен и каза: — Какво ти е?

Подадох му полароидната снимка на Тони Лукатис.

— Познаваш ли го? — запитах.

Той я огледа.

— Разбира се, това е Тони Лукатис. Беше на топло известно време за трафик на марихуана. Титан го окауши.

— Титан ли? Получих впечатлението, че до известни граници толерира марихуаната.

— Пушенето — да, но не и трафика — обади се Чарли Едноухия. — За какво става въпрос?