Уилям Дийл - Хулигани

— Знаех как щеше подейства на Доу и Шефа Финдли истината за смъртта му. Подправих цял куп документи, твърдящи, че е загинал в битка, и подправих препоръка за Сребърна Звезда и Пурпурно сърце на негово име. Капитанът не даваше пукната пара. Държеше се така, сякаш изобщо не забелязваше какво става.

— После написах писмото, в което им съобщих, че Теди е загинал по време на бойна акция, че смъртта му е била бърза и безболезнена. Не знаех кое беше по-ужасно, смъртта на Теди или лъжата за нея. Да я надраскаш на някакъв лист хартия, ей-така.

Стик дълго време не помръдна от мястото си след като свърших; седеше и пушеше, без да отделя поглед от краката си. Не беше от шока; там това беше сред обичайните неща. Просто един пореден ден в рая.

Накрая заклати глава.

— Човече, ти настина си се изтормозил здравата, ама много здраво. Какво толкова има в това? Казал си лъжа и си направил най-добрия си приятел герой. Голям праз.

— Това и представлява. Като че ли Виетнам има по-голямо значение от това.

— Виетнам беше едно гигантско осиране. Също като белег на корема ти. Прикриваш го и го забравяш; не го боядисваш червен, бял и син. 15 15 Цветовете на американското знаме — Б. пр. Ти си един от онези обковани в желязо рицари, Килмър, старо аверче такова. Ти си мюре за лешоядите. Знаеш ли какво ще ти кажа? Забрави онова с лъжата. Дръж легендата; и без това никой не иска да слуша истината. По дяволите, авер, плюй на препятствията. Давай напред, не се отказвай. Може и да е последният ти шанс.

Той запали цигара и се върна към вестника си, но след малко добави:

— Просто пъхни човека й зад решетките, и с това си решаваш проблемите.

— Не можеш да говориш такива неща.

Той пусна вестника на пода и вдигна поглед към мен.

— Просто съм откровен с теб. Идеалното решение за теб е да изкараш Рейнс мозъка, който стои зад всички тия убийства, а Нанс — неговия стрелец. Така с един куршум убиваш два заека. Оправяш си сметките и получаваш момичето. Вълшебният финал.

— Невероятно — казах аз. — Та това са страхотни перспективи.

— Ти току-що разбра цената — посочи ми той.

— Да, бизнес, както обикновено — изрекох язвително аз.

— Ако е бизнес като снощния, разчитай на мен по всяко време — отвърна Стик. Ставаше ясно, че беше казал всичко, което си беше наумил за личните ми проблеми.

— Благодаря ти, че сподели с мен и своята одисея — казах аз.

— Тъкмо стана дума за бизнес, имам малко новини за теб. Хайде да се върнем на главния ни проблем, какво ще кажеш? Така или иначе, не ми е в навиците да се пъча. Към осем минах през Склада. Имаме добра вест, лоша вест, и такава по средата.

— Първо добрата.

— Добрата новина е, че Ланг Акулата най-после е хванал Нанс във визьора си. Лошата е, че той се е появил едва към три. В противен случай можехме да го изкараме свидетел на малкото ти парти снощи на брега на реката.

— Няма да е лошо да разберем какви ги е вършил през последните два дни — казах аз.

— Акулата го изяснява в момента. Чарли Едноухия пък има информация кой какво притежава в града, а Луис Каубоя от тази сутрин вече е залепен за гърба на Коен. Така че какво толкова хленчиш, че денят започвал много лошо, ако не броим факта, че главата ти не е настроена както трябва?

— Първо на първо, нараних една прелестна дама.

— И какво й направи, да не я отритна?

— По-лошо, помолих я да наруши закона.

— О, това ли било? Убийство, банков грабеж, какво?

— Поисках кода за достъп до банковия компютър и номера на банковата сметка на Коен — казах.

Той дори не мигна. Все едно, че съм я помолил да ми донесе чаша вода.

— И направи ли го?

Поклатих глава.

— Дамата е далеч по-изправна от мен — казах аз.

— Е, Ларк не се придържа много към такива мнения — произнесе Стик с онази негова налудничава усмивка. — А ето ти и остатъка от добрите вести.

Той бръкна в джоба на ризата си, измъкна лист хартия и ми го подаде. Върху него бяха изписани две числа. Ларк бе нарисувала едно ухилено човече зад второто.

— Това да не са кодовите номера за достъп до компютъра на банката? — запитах възбудено аз.

— И номерата за сметката на Талиани.

— Невероятно! Сигурен ли си, че са верни?

— Имам пълно доверие на дамата си.

— Дамата явно има страхотна памет — казах.

— Има и още нещо. Познай кой е операторът на компютъра в банката.

— Ти ме бъзикаш!

— Тя има научна степен по математика и компютърни технологии от университета в Емъри. Сигурно съм влюбен. Жена с фасада като нейната и онова зад нея е способна да ме накара да се замисля дали да не подам рапорт за уволнение, по дяволите.