Уилям Дийл - Хулигани

— Виж — продължих аз, — ако не ми вярваш, можем да забравим за случая. Но обещанието ми да ти помогна с информация за Тони си остава в сила.

— Благодаря ти, че ми го каза — произнесе тя без да вдига поглед от пода. Реших да продължа натиска.

— Има закони, позволяващи дадени хора да бъдат вкарани в затвора — казах аз, — такива, които заслужават това, ако докажем, че парите им са изкарани по незаконен начин. Вярвам, че Коен е касиер на мафията. Това са онези, които се опитаха да ни убият снощи.

Тя вдигна рязко глава, загрижеността й временно надвита от любопитството.

— Това не им е първият път, когато се опитват да ме премахнат — продължих аз. — На хълбока си имам рана от куршум като спомен от последния им опит.

Тя продължи да ме гледа безмълвно, оставяйки на мен усилията да поддържам темпото.

— Искаш ли да чуеш как печелят парите си? Или какво правят с хората, озовали се на пътя им?

— Снощи го усетих на собствения си гръб — каза тя. Изправи се, взе подноса и го върна в кухнята. — Хайде, ела, ще те откарам до хотела — произнесе тя когато се върна.

Не произнесе нито дума повече. Събра си нещата и на излизане провери вратата да се увери, че е заключена. Отстрани изглеждахме двама обикновени души, излизащи на работа. На дневна светлина улицата изглеждаше като картина от учебник по история, глава Осемнадесети век. Почти очаквах да зърна Бен Франклин да мине покрай мен или да чуя Томас Пейн да изнася гръмка реч на близкия ъгъл. Направо ми изглеждаше невероятно, че Фронт Стрийт беше само на няколко преки от къщата.

ДиДи мълча и през целия път до хотела. Спря колата и се извърна към мен с лице изкривено от мъка и тревога.

— Знам как да се свържа с теб — казах. — Ще ти се обадя, дори и да не научи нищо определено.

Понечих да изляза от колата.

— Джейк?

— Да?

Минута остана неподвижна, после поклати глава.

— Не мога да го направя. Страшно съм задължена на Чарлз Сийборн, и това, за което ме молиш, ми изглежда като грозно предателство към него. Когато Тони се забърка в онази мръсотия, някои от директорите на банката настояха пред мистър Сийборн да ме уволни. Казваха, че присъствието ми вредяло на репутацията на банката. Той остана до мен през цялото време и ме защити, никога не каза нито дума или поиска да направя за него нещо повече от това, което бяха служебните ми задължения. Аз дори и не го знаех, чак месеци наред след това Ларк ми разказа какво е станало. Съжалявам, но това, за което ме молиш… Ще се почувствам така, сякаш собственоръчно съм му забила нож в гърба.

— Грешката е моя — казах аз. — Не трябваше да искам това от теб.

— Радвам се, че го направи — каза тя. — Радвам се, че се почувства достатъчно разположен, за да го направиш. Просто много съжалявам, че чувствам нещата така.

— Лоялността е доста рядко срещано качество тези дни, не се извинявай заради него — казах аз. — Ще се чуем по-късно.

— Пак ти благодаря — измънка тя докато излизах от колата. Проследих я с поглед докато се отдалечи и влязох в хотела. Стик беше седнал във фоайето и четеше сутрешния вестник.

— Избрал си много лош час за прибиране — изрече присмехулно той. — Какво ще си помислят съседите?

— Нали знаеш къде можеш да си ги навреш съседите си — изсумтях аз.

— Охо. Да не сме станали със задника нагоре тази сутрин?

— Не съм и помирисвал легло тази нощ.

— А, това ли било проблемът.

Изгледах го злобно и предложих да закусим в стаята, за да икономисаме време.

— Трябва да взема душ — изръмжах аз.

Качихме се в стаята ми и аз поръчах закуска. Препеченият хляб и кафето на ДиДи се бяха оказали крайно недостатъчни. После телефонирах на Дъч и му предадох накратко събитията от предишната нощ; исках да ги чуе първо от мен. Във възбудата си при кинотеатъра бях забравил да му разкажа за срещата си с Хари Несбит, така че започнах с нея, и завърших с престрелката до Касабланка.

Последното направо го изкара извън кожата.

— Веднага се обаждам на Акулата да пипне за врата тоя кучи син Нанс — разбушува се той.

— Няма смисъл. Той ще изкара поне една дузина души, които ще се закълнат, че е бил на най-малко половин дузина други места тази нощ.

— И тогава какво, да си свиркаме ли?

— На първо време, да — казах аз. — Когато му стъпим на врата, искам да е както трябва, и да няма измъкване.

— Какво искаш да правим с Несбит? — запита Дъч. — Информацията му за Нанс хич не ми звучи достоверно.

— Възможно е Нанс да е превъртял — казах аз. — Не мога да си представя Костело или Чевос да правят такива тъпи каскади, както са сега с пълни гащи.