Уилям Дийл - Хулигани

— Значи сме пак там, откъдето тръгнахме, плюс още пет пресни трупа — обобщи Дъч.

— Разбира се, ще продължа да ровя — обеща Чарли Едноухия, и се отдалечи към другия край на парка заедно със Салваторе и Калахън да огледат за евентуални следи от колата.

Десет минути по-късно се върнаха. Чарли застана с ръце пъхнати дълбоко в джобовете на сакото си, олюлявайки се леко на пети. След една добре издържана драматична пауза той произнесе:

— Много е вероятно нападението да е извършено от другия край на парка. Открихме нещо, дето може да мине за следи от автомобилни гуми. В действителност този някой изглежда е намотал брезент или някакъв друг подобен плат около гумите, така че да не оставят никакви идентифициращи следи.

— Колко е разстоянието от там до киното? — запита Дъч.

— Приблизително осмина — каза Калахън и когато усети въпросителните ни погледи върху себе си, добави: — Една осмина от миля, някъде към двеста ярда, плюс минус няколко фута.

— Една М-16 с телескопичен прицел би могла да свърши добра работа — обади се Стик.

— Успокояваща мисъл — произнесе Дъч.

Дръпнах Калахън малко настрана и му казах за играта в хотел Брейкърс и как Тибидо олекнал с петнайсет бона.

— Интересно — каза Калахън. — Дисъуей утре ще бяга, двайсет, трийсет към едно, утре. Вали, конят печели, Тибидо може да купи Брейкърс.

— Знаеш ли, утре мога да дойда на надбягванията — казах.

— Задната врата, един часа. Чакам десет минути. — И той се върна при останалите.

Дъч се приближи.

— Дванайсет души пречукани под носовете ни — изрече той, — и всичко, което сме постигнали до момента, е било да осигурим алиби на всички заподозрени, които са ни под ръка… най-малкото поне на тези, които са още живи.

— Всички с изключение на един.

— И кой е той? — запита Дъч.

— Нанс Турчина.

— Ти наистина си като развалена грамофонна плоча — каза той и се отдръпна при Хлапака и Сапата. Погледнах часовника. Беше дванайсет и половина. Повиках Стик.

— Какво ще кажеш да му пийнем по едно преди лягане? — предложих аз.

— Няма проблеми. Искаш ли да се срещнем в хотела?

— Ходил ли си някога в една кръчма на има Касабланка?

Той извъртя очи.

— Обиколил съм почти всички капани в тоя град — отвърна той. — В този специално не си струва да се връща човек.

— Ще вземем моята кола — казах аз, пропускайки покрай ушите си коментара му.

— Готово — повдигна рамене той. После подхвърли ключовете за колата си на Сапата докато отивахме към моя форд.

— Китаец, закарай ми бричката в Склада. Ще те помоля само да караш на втора и да не вдигаш над четиридесет, защото в противен случай ще се разпадне. — После се обърна към мен. — Хайде да тръгваме към зоопарка.

Скоро щях да разбера какво имаше предвид.

По пътя към кръчмата почти не проговорих. Мислех си за историята със сърбящия крак на Хлапака, после се върнах на убийството, след което пак се върнах на Хлапака.

Можеше и да съм на погрешен път за Нанс. Може би убиецът беше по-близко до мен, отколкото можех да предполагам. Можеше ли да е Салваторе? Или Чарли Едноухия? Или пък Калахън?

Почти всеки един от хулиганите можеше да го извърши, с изключение на Дъч, с който бяхме заедно по време на убийството на Драганата, и Муфалата и Сапата, които бяха при Чичо Джоли, когато са сервирали порцията на Стизано.

Салваторе би могъл да има причина да го направи, може би заради нещо свързано с баща му мафиозо и Филаделфия. Мислех си защо би могъл да го направи, не за мотива. За сърбящия крак.

След малко се отказах. Идеята не ми допадна.

Касабланка се намираше в онази част от центъра близо до брега, само на четвърт час път с кола от сцената на престъплението. Паркирах на „стъргалото“ с изглед към реката и се спуснахме по една вита стоманена стълба на нивото на реката. Двамата със Стик представлявахме наистина куриозна двойка, аз със старото си яке и ботуши, а Стик с костюма си, който беше най-малко отпреди десет години, вратовръзка, чийто произход се губеше нейде из древността, и старата филцова шапка килната на тила му.

Нощният клуб беше щръкнал върху края на един кей. Бяха свалили прозорците за летния сезон и на тяхно място бяха поставили щори, всички отворени в момента. В лицата ни се стовари грохотът на музиката и задуха.

— Добре дошъл в Мондо Бизаро 13 13 Лудият свят — итал. — Б. пр. — произнесе Стик.

Кръчмата изглеждаше така, сякаш е била изградена от архитект под влиянието на ЛСД.