Джефри Дийвър - Танцьорът

— Ясно. Стара фаянсова плочка, част от мозайка. Порцелан, с кракелюри 39 39 Фини пукнатини по глазурата на керамични съдове, популярен търсен ефект. по глазурата, която пък е на оловна основа. Възрастта е шестдесет-седемдесет години. — Това добре, но парченцето беше абсолютно ненужно, ако не им посочваше къде се крие Танцьорът. — Нещо друго?

— Малко косми — Куупър ги постави и се наведе да настрои фокуса.

Райм също заразглежда тънките стълбчета.

— Животински — обяви той.

— Още котки ли? — попита Сакс.

— Да видим — обади се Мел. все още наведен над окулярите.

Космите обаче не бяха котешки. Бяха на гризач.

— Плъх — съобщи Райм. — Rattus Norvegicus. Най-обикновен канализационен плъх.

— Хайде! Давай да видим какво си ни донесла, Сакс. — Райм приличаше на малко момче, влязло в сладкарницата с майка си, което отказва да излезе, преди тя да му е купила поне един шоколад. — Не, не това. Да, точно това.

В найлоновата торбичка имаше и едно късче салфетка, изцапано с някакво бледокафяво петно.

— Намерих го върху една буца сгурия. Всъщност, тази, която той е преместил, за да открие тайния коридор. Почти съм сигурна, че ръцете му са били изцапани със същото. Няма отпечатъци, но това леке тук сигурно е от неговата ръка.

— Защо смяташ така?

— Защото намазах ръката си с някаква мръсотия и бутнах друго блокче. Отпечатъкът беше абсолютно същия.

„Ей, това е моята Амелия“, мина му през ума. За момент мислите му го отведоха в леглото му миналата нощ, когато лежаха заедно. Той разтърси глава и пропъди видението.

— Какво ще кажеш, Мел?

— Прилича ми на грес. Импрегнирана с прах, мръсотии, дървени парченца, органична материя. Мисля, че може да бъде животинска плът. Но всичко това е много старо. И виж тук, в горния ъгъл.

Райм разгледа сребристите нишки по компютърния си екран.

— Метал. На прах или фини стружки. Пусни го през газ-анализатора. Трябва да сме сигурни.

Куупър го направи.

— Нефтен продукт — отвърна той. — Груба фракция, без активни добавки… Виждам желязо и следи от манган, силиций и въглерод.

— Почакай — обади се Райм. — Няма ли други елементи — например хром, кобалт, мед, никел или волфрам?

— Не.

Райм вдигна поглед към тавана.

— Металът? Това трябва да е старата стомана, дето я правеха от блокове чугун в Бесемерова пещ. Ако беше по-ново производство, щеше непременно да има примеси от други метали.

— Има и още нещо. Каменовъглен катран.

— Креозот! 40 40 Смес от феноли, която, смесена с каменовъглен катран, се използва за импрегниране на дърво. В този случай става дума за траверсите по линията на метрото. — извика Райм. — Това е! Пипнах го! Това е първата голяма грешка на Танцьора! Неговият оръженосец е истинска карта на града.

— И къде те заведе тази „карта“? — попита Сакс.

— В метрото. Тази смазка е стара, стоманата е от старите релси и от гвоздеите на траверсите, а креозотът е от самите траверси. О, да, а парченцето цимент с плочката е от мозайка. Стените на много от старите станции на метрото бяха облицовани с такива мозайки — нали ги знаете, изобразяващи безвкусни картини или нещо, свързано с конкретния квартал.

— Да бе — съгласи се Сакс, — станцията на Астор Плейс имаше такава мозайка, с някакви животни, с които Джон Джейкъб Астор търгувал. 41 41 Джон Джейкъб Астор (1886–1971), барон на Хивър, британският собственик на „Таймс“ ( 1922–1966).

— Залепена за цимент порцеланова плочка. Значи, затова Танцьорът се е повел с отрепка като него. Заради скривалище. Явно приятелчето на Танцьора е бездомен наркоман, който живее в някое изоставено разклонение или тунел на старите станции на метрото.

Изведнъж Райм видя, че всички гледаха към една сянка на човек застанал до вратата, несмеещ да влезе. Той млъкна.

— Делрей? — неуверено каза Селито.

Мургавото мрачно лице на Делрей се появи иззад стъклото на вратата.

— Какво става? — попита Райм.

— Инелман, ето какво става. Зашиха го. Цели триста шева му ударили. Но било твърде късно. Бил загубил твърде много кръв. Току-що умрял.

— Съжалявам — обади се Сакс.

Агентът вдигна ръце. Дългите му, кокалести пръсти приличаха на къси, остри копия.

Всички в стаята познаваха дългогодишния партньор на Делрей — онзи, който беше убит от бомбата в сградата на Федералното управление в Оклахома сити. През ума на Райм мина и случаят с Тони Панели, онзи, когото бяха отвлекли преди няколко дена в самия център на града. Може би и той вече беше мъртъв. Единствената следа при отвличането му бяха онези зрънца пясък с необяснен все още произход.