Джефри Дийвър - Танцьорът

— Това е от стъпките в тунела. Този тук е на Танцьора. — Тя вдигна един от снетите отпечатъци — прозрачен, като рентгенова снимка. — Съвпада с отпечатъка, който намерихме в кабинета на психиатъра на първия етаж, който е бил разбит.

— Носи съвсем обикновени обувки, фабрично производство — каза Райм.

Ти да не очакваш да е обут в специални военни чепици? — промърмори Селито.

— Не, иначе твърде би се набивал на очи. Работническите обувки имат гумени подметки, за да не се хлъзгат и стоманени налчета на предния ръб. Вършат същата работа като войнишките, стига да не ти е нужна устойчивост на глезена. Дай ми другите, Сакс.

Отпечатъците от по-малките обувки показваха, че са поизносени, особено много на петата и пръстите. На дясната обувка имаше голяма дупка, дори се беше отпечатала мрежата от гънки по стъпалото на човека.

— Не носи чорапи. Възможно ли е приятелят му да е бездомен?

— Ама той защо въобще е помъкнал някого със себе си? — попита Куупър.

— И аз това се чудя — отвърна Селито. — Той винаги е работил сам. Използва хората, но никога не им се доверява.

„И мен все в това ме обвиняват“, помисли си Райм. Вместо това каза:

— На всичкото отгоре да остави отпечатъци! Този с него не е професионалист. Но явно е притежавал нещо, от което Танцьорът много се е нуждаел.

— На първо място, е трябвало да се измъкне от нашия капан — предположи Сакс.

— Сигурно е това.

— И най-вероятно е вече мъртъв — продължи Сакс. „Вероятно“, мълчаливо се съгласи Райм.

— Тези отпечатъци — обади се Куупър. — Много малки са. Приличат ми на осми размер, мъжка номерация.

Размерът на подметката невинаги точно отговаряше на размера на обувката и още по-малко пък по него можеха да се определят размерите на човека, който ги е носил. Беше обаче логично да се направи заключението, че онзи, който е бил с Танцьора, е бил доста по-дребен от него.

Куупър се върна към останалите донесени следи, сложи нещо на предметното стъкло и го мушна под обектива на комбинирания микроскоп. От него образът се предаде към компютъра на Райм.

— Команден режим, курсорът, наляво — изкомандва Райм в микрофона. — Стоп. Двойно кликване. — Наведе се напред да разгледа внимателно изображението върху екрана. — Хоросан, сгурия, мръсотия и прах… — откъде го взе това, Сакс?

— Изстъргах го от стените, където беше сгурията и после с прахосмукачката от пода на тунела. Освен това намерих и нечие леговище зад някакви кутии. Явно там някой се беше крил.

— Добре. Хайде, Мел, пусни го през газ-анализатора. Има доста частици, които са ми ясни като в мъгла.

Хроматографът забръмча тихо, докато разделяше съставките, преди да ги изпрати в газообразно състояние на спектрометъра за идентификация. Куупър се вгледа в екрана. После изведнъж изпусна дъха си от изненада.

— Направо е цяло чудо, че приятелят му изобщо може да ходи.

— Не можеш ли да говориш малко по-ясно, Мел.

— Той целият прилича на аптека. Ето ти там секобарбитал, фенобарбитал, декседрин, амобарбитал, мепробамат, хлордиазепоксид, диазепам.

— Господи — измърмори Селито. Куупър продължи:

— Имаме лактоза и захароза. Освен това и калций, витамини, ензими, съвместими с млечните продукти.

— Бебешки формули — промърмори Райм. — Пласьорите я използват, за да прикрият наркотика.

— Значи нашият Танцьор си е хванал кокошкар за ординарец. Върви, че разбери хората!

— Там беше пълно с всякакви лекарски кабинети — каза Сакс. — Може да е отишъл да си свие някоя опаковка.

— Свържи се с „Прекрасните“ — каза Райм. — Искам списък на всеки един отделен наркопласьор, регистриран при тях.

Селито реши да се пошегува:

— Сигурно списъкът ще прилича на телефонен указател.

— Никой не е казал, че ще ни е лесно, Лон.

Но преди Селито да посегне към слушалката, Куупър получи електронна поща.

— Не си прави труда.

— А?

— Пристигна рапорта от АСИО за отпечатъците — техникът почука с пръст върху екрана. — Който и да е нашия човек, той няма досие в град Ню Йорк, нито пък в щата.

— По дяволите! — изруга Райм. Чувстваше се прецакан. Не можеше ли да бъде поне малко по-лесно? Измърмори: — Други следи?

— Има нещо — каза Куупър. — Парченце синя фаянсова плочка, отлята вероятно заедно с бетона.

— Дай да го видя.

Куупър го сложи върху предметното стъкло и светна лампата на микроскопа.

Вратът му трепереше, едва не пречупил се от разтърсващите го спазми, но Райм не му обръщаше внимание, просто се беше навел напред и задълбочено се взираше в изображението.